Читать «Гняв» онлайн - страница 171

— Лайънъл е невредим — най-напред й каза той, при което нежна въздишка се отрони от устните й и показа колко е облекчена. — Спи под завета на една скала. Кледуин води трима от уелските наемници на Уентхейвън. Харботъл се е свил на кълбо край огъня с готов меч до себе си. Всичките коне са долу, при реката, и могат лесно да се разгонят. И — той свъси вежди, — не разбирам, но Долан от „Пауъл“ е с Лайънъл.

Лейди Мериън пристъпи напред.

— Този негодник!

Грифит я хвана за рамото и попита.

— Защо е с тях?

— Защото е пират, крадец и страхопъзльо. Той е взел моето детенце. Моето детенце, което го беше харесало — тя се дръпна, но той здраво я държеше и не й позволи да се освободи. Тя разтри челото си и каза. — Сигурно е бил в този заговор от самото начало, а аз като пълна глупачка се обърнах към него за помощ.

Огорчението й беше очевидно, така че Грифит започна да я успокоява.

— Ще имаш възможност да си отмъстиш. Сега са будни, но добре си хапват и пийват. На зазоряване, преди още да се е вдигнал мракът, когато те ще са замаяни от съня, ще освободим Лайънъл от грижите им. А дотогава трябва да починем.

— Не мога да почивам — възпротиви се тя.

— Можеш! — отвърна той и запозна да храни конете.

Той усещаше напрежението й, докато потискаше нетърпението си да действа. Тя беше воин и сърцето му се изпълни с гордост, когато тя спечели битката и се присъедини към него. Трескаво се зае да му помогне да нахрани и почисти конете и чак след това попита:

— Ако легнем да почиваме, можем да заспим. Как можем да бъдем сигурни, че ще се събудим?

— Проблемът е много лесен за решаване, млади воине — той й подаде пълен с вода мех. — Изпий всичката вода. Така няма да се успиш, не се страхувай.

Без да разсъждава, тя ситна, надигна меха и започна да пие, докато той си помисли, че ще се пръсне. Когато отдръпна гърлото, той също пи до насита. Привързаха заедно конете на колчета, след това подредиха оръжията, които Хенри им бе дал, за да им бъдат под ръка, ако някой ги нападне. След като си нагласиха постеля от клони, те легнаха един до друг, отправили погледи нагоре, без да разменят нито дума.

Луната още не се бе вдигнала и в цяла Англия надали имаше по-черна нощ от тази. Една по една, след това на ята по хиляди, звездите озариха небето. Бялата светлина на изток отначало изглеждаше като мираж, след това като обещание, и най-накрая луната изплува на небосклона — огромна, кръгла и чиста, като наедряла от плода на рожбата си Богородица.

Такова величие правеше собственото им трудно положение незначително и Грифит хвана ръката на Мериън. Тя потръпна в неговата длан и стисна пръстите му толкова силно, че той се обнадежди. Но когато заговори, думите й така го изненадаха, че той едва не изпусна ръката й.

— Лайънъл е законороден.

Реагира така, сякаш някой го беше ударил в слабините.

— Това е невъзможно.

— Уверявам те, че е така. Както може би си се досетил, Елизабет е рождената майка на Лайънъл.

— Да, а смелчагата Мериън е поела грижата за детето и срама.

— Не съм поела никакъв срам, а огромен риск, защото това, което не си разбрал, е, че баща на Лайънъл е чичото на Елизабет.