Читать «Гняв» онлайн - страница 172

Водата, която беше изпил, май не беше достатъчно, защото устните му пресъхнаха.

— Ричард — прошепна той.

— Да.

Първоначално Грифит се бе усъмнил, че Ричард е баща на Лайънъл. След това, когато разбра, че Мериън е девствена, той предположи, че майката на Лайънъл е Елизабет. Съзнателно беше отпъждал ужасяващата мисъл, че Ричард и Елизабет са били любовници, защото добре разбираше каква опасност крие подобна връзка.

Сега Мериън беше разкрила още по-ужасяваща картина пред него. Двамата потомци с най-чистата кралска кръв в цяла Англия се бяха оженили и бяха създали син. Един син монарх, който от рождението си е закрилян от благословията на Светата църква.

По вените на Грифит запрепуска ужас, сякаш разтопено желязо запълва отливка.

— Моля се да грешиш. Ако Лайънъл е законен син на Ричард и Елизабет, той има повече основания да седне на престола, отколкото Хенри Тюдор.

— Добре ме познаваш, Грифит. По-добре от всеки друг мъж. Мислиш ли, че бих лишила Лайънъл от закрилата на твоя дом за нещо по-малко от среща със съдбата? Мислиш ли, ме бих го повела със себе си с опасност за живота му, ако не се страхувах, че смъртта сама ще го потърси?

Отвратен и смаян, той попита.

— Как е могъл да легне с нея? Как е могъл да се ожени за нея? Нейният чичо, братът на баща й. Църквата забранява брак при такова кръвно родство.

— Както добре знаеш, папата издава разрешения за такъв брак между кралски особи, ако прецени, че това е наложително. Ричард не се съмняваше, че ще получи такова разрешение и дори проводи пратеник при папата, но той загина на Босуърд Фийлд, преди да получи разрешението от папата.

Надеждата хвърли въдица в душата му и той побърза да захапе стръвта.

— В такъв случай бракът не е легитимен.

Тя горчиво се засмя.

— Кой ще повярва на такива свещенически тънкости?

Тя беше права и между тях легна мълчанието. Той я наблюдаваше на лунната светлина. Неволите от последните дни я бяха превърнали от жизнена девойка в уморена жена. Сухите й очи бяха неподвижни, широко отворени и безизразни, но разказваха историята за проливани отдавна сълзи.

Грифит копнееше да я докосне, да я успокои, но не смееше да го направи. Пропастта между тях зейна дълбока и стръмна, изпълнена е дилеми, които бяха готови да го сграбчат с хищнически нокти и да го повлекат към дъното, ако се опиташе да направи това.

Спомените тегнеха върху нея и тя му каза.

— Елизабет съгреши единствено заради братята си. Ричард ги беше затворил в Кулата и никой не знаеше какви са намеренията му. Той се провъзгласи за крал и всички бяха изтръпнали от жестокостта му. Покани Елизабет в двореца и ние приехме с надеждата, че ще разберем какво възнамерява да прави. И тогава — тя трепетно въздъхна от вълнение, — исках никога да не го бяхме научили.

— Той ли уби жена си, за да се ожени за Елизабет?

Тя седна, но той съзнаваше, че изпяло е предадена на миналите събития не забелязваше нито него, нито нещо друго около себе си.

— Дали Ричард е убил Анна? Не знам. Единственото, което знам, е, че Ричард беше най-жестокият човек, когото съм виждала. Той не искаше Елизабет заради нейната младост и красота, а заради стабилността, която бракът му с нея щеше да придаде на неговата власт. Е — тя вдигна рамене, — той я желаеше поради същата причина, поради която и Хенри я желае. Един съюз с дъщерята на крал Едуард прави трона непоклатим, нали?