Читать «Гняв» онлайн - страница 173

Той внимателно се съгласи.

— Така мисля.

— Той й обеща, че ако му се отдаде, ще освободи братята й. Младият крал и скъпият малък дук на Йорк — горчива усмивка раздвижи устните й. — Аз разбира се не му вярвах. Не мисля, че и Елизабет му е вярвала, но какво можеше да направи тя?

— Те вече са били мъртви — каза Грифит.

— Но не бяхме видели и погребали телата им. Трудно е да се сбогуваш с някого навеки, без да видиш… е, добре — тя откъсна една напъпила клонка от храстите под тях и я счупи на две, после още на две. Шепата й се напълни с пролетна мъзга и тя побърза да изтрие ръката си в полата. След това започна да се оплаква. — Петното няма да се изчисти.

Той взе ръката й и започна да търка дланта с грубата тъкан на туниката си, за да изчисти лепкавия сок.

— Веднъж щом остане петно, трудно се изтрива. Но погледни, туниката, към която ти се отнесе с такова презрение, премахна петното — той пусна ръката й и тя се взря в дланта си, като че ли искаше да прочете там някакво любовно послание.

— Грифит? Надяваш ли се, че когато всичко това приключи, ние ще можем да…

Той чакаше, останал без дъх.

— Но ти още не знаеш всичко — тя махна ръка и отхвърли недоизречената молба. — Той…

— Той?…

— Ричард — изрече името му сякаш изплю нещо гнусно. — Елизабет веднага забременя от него и това хем му достави удоволствие, хем го смути. Когато Анна умря, той веднага се ожени за Елизабет, без да губи нито миг, но трябваше да се съблюдава пълна тайна, защото вече бяха плъзнали слухове и се говореха гнусни приказки. Ричард сякаш дори и тогава не разбираше, че почтените хора не могат да се примирят с убийството, измамата, узурпацията… Че ги считат по-скоро за престъпления, които заслужават наказание, отколкото за стратегически ходове, които заслужават похвала.

— Кой знаеше за този брак? — попита той.

— Елизабет, Ричард, свещеника, дукът на Норфолк и аз.

Истински изплашен, той почувства как кръвта се оттегля от лицето му.

— До мен дори не е достигнал слух за този брак.

— Свещеникът е мъртъв. Чух, че умрял на път за Рим. Бил тръгнал за там, за да получи папския декрет. Дукът на Норфолк също е мъртъв, убит при Босуърд Фийлд. Ричард също загина в битката.

— Ти си жива.

— Да.

Според него беше прекалено спокойна. Тя изглежда не разбираше, не можеше да разбере надвисналата над нея опасност.

— Ако искаш нещата да останат непроменени, такива, каквито са сега, ти не бива да разкажеш историята, която сега ми разказа, на никое друго човешко същество.

— Би ли ме убил, ако направя това?

Той възрази разгневен.

— Не аз, скъпа моя. Точно днес сутринта се заклех да те защитавам. Но аз бях редом до Хенри при Босуърд и видях как английските рицари убиват Ричард. Чух тържествената клетва, която Хенри даде, клетва пред Христовия кръст, че ще направи всичко, за да запази своя трон. И те предупреждавам, че ако Хенри чуе и думичка от тази история, той ще избави и теб, и сина ти от изпитанията на земния живот.