Читать «Гняв» онлайн - страница 159

Грифит се надвеси над шахматната дъска и хвана здраво стиснатия юмрук на Хенри.

— Ще бъде така до сетния ми дъх.

Напрежението на Хенри постепенно започна да спада.

— Успокоява ме мисълта, че си ми верен до гроб. Ти можеш да бъдеш опасен враг.

Грифит се облегна отново назад.

— А Ламберт Симнел не е заплаха, така ли?

— Ако се справя добре, може да го направя…

— Готвач? — Грифит се засмя. — Радвам се, че си проявил, снизходителност. Той не е нищо повече от дребна пионка.

Хенри посегна към една от своите пионки с явно задоволство.

— Е, вече е моя пионка. Мъртвият граф Линкълн няма да има повече нужда от него.

— Граф Линкълн ще гори вечно в ада заради предателството си спрямо теб — отвърна мрачно Грифит.

Те се съсредоточиха върху играта и замълчаха, а лекият нощен ветрец донесе до ушите им виковете от двора.

Ръката на Грифит отново се вдигна към лицето му.

— Сърби ли? — попита Хенри.

— Какво да ме сърби?

— Раните ти, човече! — Хенри изцъка с език от досада. — Никога не си се преструвал, че не разбираш какво ти казвам. Сигурно лейди Мериън ги е замъглила съзнанието.

— Не тя! — възпротиви се възмутено Грифит.

— Тогава за какво мислиш?

Грифит се почувства като глупак, наведе се над шахматната дъска и промълви.

— Мислех дали ще й се видя обезобразен.

За негова чест, Хенри не се разсмя. Сякаш дори не намери думите му за забавни. Само въздъхна и приглади назад оредялата си коса.

— Жените ни правят суетни, нали? Никога не съм се притеснявал за това как изглеждам. Но за Елизабет искам да съм — той се подсмихна — красив като момък. И за какво? За една жена, която ме обича такъв, какъвто съм. Която ме обича, както казва, заради добротата ми.

Грифит не знаеше как да му отговори. Никога не знаеше как да се държи, когато Хенри говори за своята съпруга, защото отношенията на Хенри и Елизабет, както и тези на Грифит и Мериън, бяха обвити в тайни. Тайни, които всеки разбираше само отчасти, но които тежаха и върху четиримата. Той неловко каза.

— Лейди Елизабет също е добра и мила.

— Моята Елизабет е велика жена — Хенри не отделяше очи от играта. — Както и твоята лейди Мериън. Съмнявам се, че това как си се подредил в лицето, ще има някакво значение за нея. А ако има…

— Знам. Никога не съм бил красавец. През целия ми живот Арт ми то е набивал в главата.

Мериън също бе разкрила пред него какво мисли за неговата физика. Докато се възстановяваше от раните си, Грифит на няколко пъти се улови да размисля колко очарована беше тя, когато го разглеждаше. Даже на няколко пъти си спомни докосването и удоволствието, което беше изпитала тя с него. Всъщност, напоследък той имаше проблеми със спането, със стоенето, дори със седенето, защото тялото му се сещаше за Мериън много по-често от няколко пъти.

Той погледна Хенри и дръпна стола си към масата с надежда да скрие от него възбудата, в която беше изпаднал, и с копнеж Мериън да пристигне по-скоро.

Ръката на Хенри се колебаеше между един топ и един офицер. Накрая се спря на офицера.