Читать «Гняв» онлайн - страница 160

— Той скоро ще се върне с лейди Мериън.

— Моля се да нямат неприятности по пътя.

Всъщност се молеше Мериън да се подчини на заповедта на краля, но не каза на Хенри за съмненията си. Вместо това му взе офицера и самодоволно се ухили.

Хенри се облегна на стола и огледа е отвращение бързо влошаващото се разположение на фигурите му.

— Да, защото ако имат неприятност, ти ще се превърнеш в хванат в капан глиган, който набучва всичко на бивниците си и святка диво с очи.

— Моите благодарности, Ваше Величество.

— А, значи съм в шах.

— Да, Ваше Величество.

— Не знаеш ли, че благоразумието изисква да оставиш победата на господаря?

— Не знаех как да го направя, Ваше Величество.

— Сигурно не си знаел — Хенри му се усмихна. Виковете при външните врати се чуваха вече по-близо и по дървените стълби на кулата затрополиха тичащи крака. — Сигурно са хванали крадец. Честна дума, тази вечер навън е направо лудница.

Стъпките се приближаваха, после някой започна да блъска силно по вратата. Двамата мъже обърнаха погледи към нея, след това се погледнаха един друг и Хенри извика.

— Влез!

Уорд, стражът от защитния ров на крепостта, пристъпи вътре и се поклони непохватно.

— Ваше Височество, простете, но имаме малък проблем. Тя още не е дошла тук, нали?

— Не съм забелязал — благоволи да отговори Хенри, защото се забавляваше. — Коя е тя?

— Някаква луда. Вещица — Уорд махна с ръка. — С изпокъсана пола, изискани маниери и манията да се срещне с Ваше Височество. Ако Ваше Височество не възразява, ще поставя караул пред вратата ви, за да не ви безпокоят.

— Толкова много шум заради една жена — каза Хенри.

— Тя е луда, Ваше Височество, казвам ви. Силна е като истинска луда. Тя преметна младия Боун само е една ръка, а той никак не е дребен.

Подозрения започнаха да глождят Грифит.

— По врата ли го удари?

Уорд се улови за врата, като чу въпроса.

— Не, сър Грифит, изрита го в капачката.

Хенри с лекота проследи мисълта на Грифит.

— Да не би да мислиш, че е някой, когото познаваш?

— Ами май е така.

Уорд беше изцяло погълнат от мисията си.

— Не се тревожете. Ваше Височество. Завардихме стълбите долу и щом има караул пред вратата, не трябва да се безпокоите. Не трябва да се безпокойте, че… — той усети нечие присъствие зад гърба си и рязко се извъртя, но преди да успее да види кой е зад него, някой силно го блъсна вътре в стаята. Той залитна напред и така откри гледката на една парцалива и изпоцапана фигура зад себе си. След това скочи на крака.

Грифит се изправи и застана между разярения часови и едва крепящата се на краката си жена. Спря Уорд с ръка и заяви.

— Тя е моя.

Уорд изгледа свирепо жената, после Грифит и най-накрая краля.

— Не думайте — изтърва той.

— Уверявам те, че тази рана не е размътила мозъка ми. Това е моята годеница, лейди Мериън Уентхейвън. И въпреки че разбирам желанието ти да опазиш своя крал от нея, гарантирам, че и аз мога да сторя това.

Когато Уорд кимна, че е разбрал, Грифит го пусна и посочи с ръка към вратата.

— Можеш да вървиш.

Часовият повлече крака, като заобиколи Мериън. Мериън също се отдръпна, но нито за миг не остана с гръб към него. Той я гледаше с опасения, внимателно и предпазливо, сякаш беше дива котка. При вратата спря и хвърли последен поглед към Грифит.