Читать «Гняв» онлайн - страница 158

Миг преди да стигне ъгъла, тя се подвоуми, забила пръстите на краката си в перваза, все още здраво стъпила на алеята. Фенерите, които осветяваха двора, не изпращаха светлина до нея. Долу не се виждаше нищо. Ако скочеше… когато скочеше, нямаше да вижда къде се приземява. Да се довериш изцяло на един детски спомен, да се довериш на желанието нищо да не се е променило за десет години това изискваше смелост. Или безразсъдство. Но тя нямаше време за разсъждения, защото виковете се чуваха все по-близо и по-близо. Стражите я настигаха.

Тя скочи.

* * *

— Боли ли?

Грифит отмести рязко ръка от раната на лицето си.

— Боли… малко — призна той.

— Ако не беше вдигал забралото на шлема си, както ти бях наредил, нямаше да получиш нови рани и сега нямаше да носиш тази бродерия по лицето си — крал Хенри внимателно наблюдаваше Грифит. — Това, което ни притеснява обаче, е рамото ти. Имаш късмет, че не е гноясало при този силен удар, който проклетият ирландец ти е нанесъл.

— Престани да опяваш и играй. Почти съм те докарал до положението, до което исках. След това мога да отида да си легна — вътрешно Грифит проклинаше желанието на Хенри да играе с него новата модна игра шах толкова късно през нощта в кралската спалня в кулата.

— Мечтата ти е да ме победиш, а? — обвини го Хенри и премести коня.

— По-добре да се задоволиш с победата си при Стоук, защото тази нощ няма да имаш такава — отвърна Грифит и взе коня му със своя офицер.

— Не можеш да направиш това! — възпротиви се Хенри.

— Осмелявам се да не се съглася, господарю, но съм напълно сигурен, че мога.

— Дай да видя в книгата — Хенри протегна ръка и Грифит му връчи почти новото издание „Правила и ходове при шаха“, направено на първата английска печатарска преса и подарено на Нейно Величество от самия издател.

Докато Хенри прелистваше подаръка на Какстън, Грифит попита безгрижно:

— Какво направи с оня самозванец? Момчето, което твърдеше, че е граф Уоруик?

Хенри изсумтя и захвърли книгата чак до купчината цепеници близо до огъня, който ги топлеше през влажната пролетна нощ.

— Няма смисъл да я изгаряш — посъветва го Грифит. — Знам наизуст правилата.

Хенри погледна кисело приятеля си и прокара ръка по изящно изработената корона на кралското величие.

— Претендента за трона? Името му е Ламберт Симнел и няма потекло, като праха по пътищата. Затрих го там, откъдето е произлязъл.

Въпреки че Грифит знаеше, че претенциите за кралската корона трябваше да бъдат смазвани, стана му неприятно при мисълта, че заради това може би е било убито едно момче. Той се загледа в черните и бели квадрати на шахматната дъска, докато цветовете се сляха пред очите му.

— Я се успокой — каза му раздразнено Хенри. — Не съм заповядал да го убият. Направих го мияч на чинии.

Грифит наистина изпита облекчение.

Видя по-голяма милост, отколкото заслужава, но ще послужи за урок на всички, които се осмеляват да помислят, че могат да ме свалят от трона — устните на Хенри се изкривиха. Той приличаше по-скоро на освирепял за кръв вълк, отколкото на краля на животните — лъва. — Синът ми ще бъде следващият крал. Моята династия ще носи короната.