Читать «Гняв» онлайн - страница 155

— Успя да вземе Лайънъл, нали? — прошепна той.

— Да — тя с гордост отбеляза, че гласът й не трепери.

— Къде е Долан?

— Възползвал се от ситуацията и най-вероятно е избягал.

Арт процеди на уелски нещо, което нямаше нужда от превод.

Мериън заяви с прибързана решителност.

— Трябва да отида при Грифит. Той ще намери Лайънъл. Ще го спаси.

— Грифит? Искаш Грифит да спаси сина ти? — язвителността на Арт й напомни за нейните съмнения и за страховете, които пречеха на истинските й чувства към Грифит. Но сега не изпитваше нито страх, нито съмнение. Бяха ответи като прахоляка, преди да се разрази буря.

Тя вярваше на Грифит. Вярваше му така, както не беше вярвала на никого друг досега.

В следващия миг Арт разтресе една от веригите, които я бяха приковали в затвора на подозрението.

— Трябва да отидеш в Кенилуърт. Трябва да се срещнеш с краля, защото Грифит е при него.

Тя сви рамене и се опита да обмисли какво да предприеме, но в съзнанието й нямаше място за здрав разум и съобразителност. Можеше да се подчинява само на дълбоки, първични чувства. Искаше й се да скочи и да хукне след Харботъл. Искаше да убие Харботъл с голи ръце. Знаеше, че не може, знаеше, че трябва да потърси помощ, но да я търси в Кенилуърт? Крепостта на краля?

— Познавам двама крале. И двамата бяха предатели. Хенри има сериозни основания да причини зло на Лайънъл — олюлявайки се, те каза: — Ще тръгна след Харботъл сама.

Арт простря ръката си и я спъна. Когато тя се надигна на колене, той здраво стисна глезена й в костеливата си длан.

— Не можеш да направиш това сама, момичето ми. Имаш нужда от Грифит. Ако наистина вярваш на Грифит, както казваш, тогава трябва да му вярваш, че ще защити Лайънъл, дори ако се наложи и от краля — Арт постави длан върху очите си, като че ли искаше да се скрие от светлината, докато животът отлиташе от него.

— Ангелът на смъртта в този миг простира своите криле над мен. Скоро ще см отида и не искам да умра с грях на душата.

При мисълта, че Арт ще си отиде от този свят, от очите й бликнаха горещи сълзи и погледът й така се замъгли, че тя направо видя надвесилия се над него ангел.

— Какъв грях?

— Дадох клетва пред теб, че ще закрилям Лайънъл и се провалих позорно. Успокой душата ми, преди да заминеш. Закълни се, че ще отидеш в Кенилуърт при Грифит.

Тя можеше да се закълне. Трябваше да намери сили и за това.

— Заради Лайънъл.

Мериън изтри с ръкав носа си.

— Заклевам се.

— Добро момиче — той бързо я упъти. — Върви от тук до Личфийлд и там можеш да помолиш да ти посочат пътя за Кенилуърт. Ще стигнеш дотам за по-малко от ден.

— Не трябва ли да остана, докато… — тя се задави в сълзи.

Той се закашля мъчително, сякаш дробовете му щяха да се продънят. Гърчеше се от нечовешката болка, заровил лице в студената трева. Тя погали гърба му с треперещи пръсти и когато Арт успя да си поеме дъх, той и отказа.