Читать «Гняв» онлайн - страница 153

— Но той обича баща си и майка си.

— В тази обич няма рискове. Не се налага да контролираш тази обич. Да, той запази за себе си синовните чувства, а остави страстта на нас, останалите.

— А жена му?

Арт вдигна рамене.

— Беше хубавко момиче. Тиха, покорна… Когато умря, почти не забелязвахме, че я няма.

— Никога ли не е намерил нещо, което да събуди страстта му?

— Комплимент ли търсите, лейди?

Тя нетърпеливо отвърна.

— Освен мен.

— Уелс… — Арт наклони глава и не откъсна очи от лицето й, когато добави — и Хенри Тюдор.

— Да, това също го знам. Моят най-голям съперник е кралят на Англия.

— Нима искаш Грифит да бъде нещо по-малко от това, което е? Да, той се превръща в изплашено седемгодишно хлапе, когато стане дума, че те обича безрезервно, но той е справедлив, достоен и смел рицар, доблестен мъж, и тази част от него иска справедливост за родината му и мир за Англия. Какво право имаш да роптаеш срещу това?

Какво право? Правото на майка, която иска най-доброто за своя син, дори ако това означава връщане към нескончаемите войни от миналото.

— Ще заведа Лайънъл при Уентхейвън и този път няма да се моля. Имам подарък за него — тя си помисли за безценния документ, който пазеше до гърдите си. — Голям подарък. Ще ми остане длъжник.

Арт се беше замислил за нещо и погледът му се плъзна към момчето на коня.

— Лайънъл ли смяташ да му подариш?

— Да, Лайънъл, но не Лайънъл такъв, какъвто ти го знаеш.

— Не и какъвто ти го знаеш, ако оставиш детето в ръцете на баща си. Нямам претенции да разбирам от кралски работи, но въпреки това ми е ясно, че си затънала до гуша в някакви кроежи с кралицата на Хенри. Помисли си обаче, ако продължиш със своите планове, кой ще пострада? — той махна към Лайънъл. — Погледни го. Единственото, от което има нужда, е сигурност. Просто има нужда от баща. И ако Лайънъл свири по меките струни на Грифит от една страна, а ти от друга, тогава със сигурност ще успеете да разплетете кълбото, което Грифит сам е омотал около себе си.

Тя беше изкушена. Толкова изкушена. Арт представи нещата по-възвишени от едно буйно желание. Накара всичко да изглежда логично. Разбира се, тя също щеше да загуби от това. Щеше да загуби възможността да живее в двореца, но нямаше да направи това заради себе си. Въобще не.

— Ей! — извика Арт. — Ей ти, какво правиш?

Тя се стресна и го погледна. После проследи погледа му.

В първия миг си помисли, че Долан се е надвесил над Лайънъл и не можа да разбере тревогата на Арт. Чак след това различи, че това е някакъв непознат.

— Как смееш… — Арт хукна към мястото, където Лайънъл играеше. — Махай се от него!

Къде беше Долан? Мериън хукна след Арт. Къде…

— Остави го! — изпищя тя, когато непознатия взе Лайънъл на ръце. — Остави го!

Арт вече ги доближаваше и тя видя как една сабя профучава във въздуха.

— Не-е! — тя се хвърли върху мъжа и детето си, като ги събори в прахоляка. Лайънъл писна от болка и страх, но сабята се търкулна от ръката на непознатия. Тя го заблъска с юмруци, но най-силният и удар не попадна в целта, когато той обърна лице към нея и тя го позна.