Читать «Гняв» онлайн - страница 151

Арт беше колкото учуден, толкова и успокоен, когато каза.

— Значи това било, така ли? — той вдигна поглед към небето и зачеса четината по брадата си толкова продължително, че тя се сгърчи от притеснение. Най-после той стигна до някакъв извод и сведе поглед надолу, към пътя. — Мисля, че е по-добре да потърсиш някакво обяснение за онова нищожество, което те ухажва, милейди. Знаеш ли как загубих окото си?

Тя не само не знаеше, но и не я интересуваше. Все пак предположи.

— В битка?

— Нещо такова — прие Арт. — По-живо, милейди, изглежда, че Долан и момчето доста са ни изпреварили. Не, загубих окото си, когато Грифит постъпи така, както ти сега постъпваш. Той избяга.

Макар че Арт успя да завладее цялото й внимание, тя не искаше той да разбере това.

— Избягал? И каква е била причината един толкова силен и смел рицар да избяга?

— Тогава още не беше рицар. Дори и оръженосец не беше. Просто едно непослушно момче, палаво и шумно, което боготвореше своя баща.

Спомняйки си за привързаността между баща и син, Мериън каза.

— Той още го боготвори.

— Да, въпреки че лорд Райс винаги открито му е посочвал къде греши. Но Грифин никога не слуша. Нито тогава, нито сега.

— Тогава? Кога?

— Замъкът беше в обсада, разбираш ли. Тревор, най-жалкият уелски разбойник, когото дяволът някога е изпращал на земята, реши, че му харесва гледката от замъка „Пауъл“. Реши, че му харесва и обзавеждането — Арт погледна Мериън изпод рунтавите си вежди. — Харесваше лейди Ангарад по най-мръсния възможен начин, нали разбираш…

Тя кимна. Съвсем не беше изненадана, че някой друг мъж е поискал Ангарад за себе си, след като е зърнал миловидното й лице.

Арт се увлече в ролята си на разказвач и продължи.

— Грифит се измори от обсадата, която продължаваше месеци наред. Лорд Райс стана избухлив и крещеше за щяло и не щяло на малкия Грифин. И следващото нещо, което зная, е, че Грифит мина през тунела и се озова отвън крепостните стени.

— Тунел?

— Построили го за убежище на семейството още по времето на крал Едуард. Най-обикновен тунел. Защитен срещу нахлуване на враг, но без никаква защита, ако някой глупав хлапак реши да излезе. Аз отговарях за Грифит, така че го последвах и се опитах да го придумам да се върне — Арт поклати глава. — Тогава и аз бях по-млад, а следователно не толкова умен да използвам примамките си по-късно, когато се върнем в тунела и бъдем в безопасност. И така хората на Тревор ни заловиха, а онова мръсно чудовище ми извади окото.

Тя ахна, а той се наслади на удоволствието да ангажира цялото й внимание.

— О, да. Той искаше Грифит да застане пред стените на замъка и да се разреве, за да се предаде баща му. Младият Грифит отказа — опитваше се да бъде герой и Тревор ми извади окото, и щеше да ме убие, но аз успях да се отърва, като направих един славен лъжлив скок в пропастта.