Читать «Гняв» онлайн - страница 147

— Оу-у, какъв голям провал си претърпяла, нали? — Долан стоеше на пътя, хванал юздите на окаяната кранта и се беше вторачил злобно в тях.

Тя изправи рамене и свирепо изгледа нахалния стар пират.

— Добре се справям и сама.

— Разбира се, че се справяш. Това обяснява кръвта, с която е изпръскана цялата ти пола, и раната на брадичката, която зее като втора уста — той отстъпи крачка и я огледа внимателно. — Само дето е малко по-ниско от истинската.

Арт повдигна обезпокоен брадичката й.

— Как е станало това, момичето ми.

— Паднах.

Долан се изсмя, а Арт предложи.

— Опитайте още веднъж, лейди Мериън. Но този път изберете истината.

Не й харесваше да се отнасят с нея като с дете, но под привидно грубото отношение на Арт се криеше топла загриженост и след кратък отказ да отговори, тя се предаде.

— Попаднах на двама разбойници…

Дори самият Долан не можа да сдържи възклицанието си, когато чу това.

— О, не беше чак толкова страшно, както звучи. Опитаха се да ми откраднат коня — странно, но тя трепереше като измръзнало кутре. Беше по-спокойна дори предния ден, когато това се случи. — Трябваше да ги… ъ-ъ… убия.

Арт стоеше зяпнал насреща й, увесил ръце. След като го видя как изглежда, Долан попита.

— Убила си двама мъже?

— Ами… не точно това — по челото й изби пот, която се стичаше на капчици над горната й устна. Тя я изтри с ръкав. — Конят уби единия. Ритна го в главата. Оказа се жесток звяр.

— Крадецът ли? — изграчи Арт.

— Конят.

Долан стисна по-здраво поводите.

— А другият крадец?

— Ами… имах нож, както знаеш.

Беше забила камата си в гърдите му без никакво чувство за вина, защото крадците преди това я бяха изтезавали със своите истории за ужасени, ридаещи жени и изпечени на огън дечица. Бяха й описали участта на последната жена, попаднала в ръцете им. Бяха оглеждали Лайънъл и бяха обсъждали каква ще бъде цената, която могат да получат за него на пазара.

Не изпитваше никакво съжаление, никакви угризения на съвестта. До нея, много отдалече, достигна гласът на Долан.

— Тя пада…

В следващия мит тя разбра, че се е свлякла до пътя и е заровила глава между коленете си.

Когато я изправиха, тя жадно пое въздух и каза.

— Не съм гнуслива, но когато си спомня как мускулите му се отпуснаха и сивата сянка на смъртта премрежи сините му очи, просто ми…

— Е, добре, момичето ми, на всички ни става така след първия път, когато пролеем кръв — гласът на Долан прозвуча почти мило. — А с повечето от нас така е и след всеки следващ път. Но има хора, на които това им доставя удоволствие. По всичко изглежда, че ти си попаднала точно на такава двойка храбреци.

— Ако не ги беше убила, сега ти щеше да си мъртва или да ти се иска да бъдеш мъртва, а това момче… — Арт вдигна Лайънъл, който се бе вкопчил за крака му и притисна детето в прегръдката си, докато то не зарита с краченца да го пусне на земята.

— Знам — Мериън подпря лакти на колене и притисна с длани главата си. И сякаш нещо в нея я насилваше да признае за преживяванията си, тя продължи. — Приключенията не се оказват толкова забавно занимание, както си представях.