Читать «Гняв» онлайн - страница 144

— Само до някое време — каза Арт.

— Е, добре, след това ще бъде отпочинал и ще може да преглътне с пренебрежение този факт.

Навън тя за минутка спря и обърна лице към слънцето. Арт забеляза, че и Ангарад е изморена. Прегърна раменете й, за да я успокои.

— Не можеш да виниш себе си за това. Момичето си е с буен нрав и е доста трудно.

— Но въпреки това се обвинявам — Ангарад се усмихна тъжно. — По-добре от всеки друг знам как се е чувствала, но толкова много я исках за Грифит. Даже не я изслушвах, когато се опитваше да ми разкаже за мечтите си за своето момче — мислех само за моите мечти за моя син.

— Това не е грях. Аз също имам такива мечти.

— Да, знам си те — Ангарад докосна брадясалите страни на Арт.

— Използвах всичките си сили да се оженят двамата и сега няма да се откажа — твърдо решен, той попита. — Кажи ми защо мислиш, че е тръгнала по море.

— Най-напред заради това, че Райс е много упорит човек, има дарбата да открива следи. Хората му също са много умели в проследяването на този, когото преследват — Ангарад се отправи с мрачно изражение към отворената портичка. — Не е възможно лейди Мериън да замине, без да остави някаква следа, освен…

Арт проследи насочения й пръст към сгушеното край морския бряг рибарско селище. Той разбра на какво се дължеше напрежението на Райс и се възпротиви.

— Рибарите са ваши селяни. Не биха укрили годеницата на Грифит. Нито по нейна молба, нито по молба, на когото и да е друг.

— Не, рибарите не биха направили това — Ангарад се усмихна малко заядливо, почти с удоволствие. — Но си спомняш Долан, нали?

— Дали си спомням Долан? — изкрещя Арт. — И още как! Лош човек. Това е оня оръженосец, който си мислеше, че има права да те ухажва.

— Точно той.

— Райс го изхвърли преди много време.

— Да, и тогава той се закле, че повече няма да води рицарски живот и избяга в морето.

— Тъй си беше — Арт я изгледа внимателно. — Да не би да ми казваш, че се е върнал?

— Миналата година. И то по-коварен от всякога.

— Изненадвам се, че Райс не го е убил.

— Така ли?

Арт смутено запристъпва от крак на крак.

— Не, разбира се, че не. Кръвта си е кръв, а точно Райс никога не би пролял братова кръв…

— Кръвта на половин брат — поправи го тя.

— Но и тази кръв не се измива лесно…

— И Долан добре знае това — Ангарад отново хвана ръката на Арт и го задърпа надолу към селото. — Ето защо мисля, че точно него трябва да попитаме за лейди Мериън.

Петнадесета глава

В горичката край пътя изпращя счупена вейка, при което Мериън моментално спря и обърна глава по посока на звука. Тя заповяда на Лайънъл със знаци да мълчи, но момчето върху седлото продължи да настоява.

— Защо, мамо? Защо?

Тя здраво стисна юздите в ръцете си, защото старата кранта усети моментното й разсейване, видя в това възможност да се освободи и се задърпа. Мериън вече й беше свикнала с номерата и задържа опънати поводите, докато оглеждаше внимателно сенките между дърветата. Не видя нищо, но разбра, че е лесна плячка за крадци, разбойници и всякаква друга опасна измет.

Въпреки че не чу повече нищо подозрително, тя поведе коня към шубрака от другата страна на пътя и здраво го върза за един клон. Всяко вдишване на коня звучеше като предсмъртно изпръхтяване и Лайънъл продължи да пита.