Читать «Гняв» онлайн - страница 143

— Може ли човек някога да проумее жените — промърмори Райс.

Арт кимна.

— Да, и аз съм казвал винаги това. Срамота е, че са толкова желани и хубави в леглото.

— Стига! — Ангарад влезе през отворената врата на обора, донасяйки слънчевата светлина на пролетния ден със себе си. — Момичето истински се тревожеше заради тази сватба и ние знаехме това. Но обявихме женитбата! Защото бяхме много щастливи за Грифит, затова, че е загубил ума си по нея. Това е лесно за разбиране, но трудно за осъществяване — тя плъзна длан в ръката на Арт и каза. — Познаваш я по-добре от нас, Арт. Дай ни акъл какво да правим.

— Какво може да направи Арт, което аз вече да не съм направил? — отсече Райс.

— Може би да ни каже къде е отишла? — отвърна също така рязко Ангарад.

Арт погледна Райс и поклати глава. Знаеше, че дрехите му са мръсни и смърдящи на пот от пътуването. Знаеше, че лицето му прилича на кърпена парче до парче кожа. Въпреки това Райс изглеждаше по-зле от Арт. Очите му бяха кръвясали, ръцете му висяха отпуснати и едва можеше да говори, покрусен от безизходицата, в която се беше озовал.

— Търсих я навсякъде, където би могла да отиде.

— Тогава да потърсим там, където не би могла да отиде! Все трябва да е някъде. Не разбираш ли… — Ангарад притисна с длан бузата си. — Не мога да повярвам, че споря с теб за това. Цели три дни търсиш. Райс. Толкова си изморен, че вече не си годен да разсъждаваш. Иди да си легнеш и ни остави двамата с Арт да намерим лейди Мериън.

— Добре. Ти и Арт ще намерите лейди Мериън. Добре! Ти и Арт ще успеете да направите това, което аз не успях — Райс тръгна към вратата и изведнъж рязко се обърна. — Но мога да ви кажа къде не е. Не е на път за Англия, не е в манастира „Свети Асаф“, не е при наемниците, които са на стан наблизо, защото лично разговарях с капитан Кледуин и претършувах целия лагер.

— Кледуин? — не повярва на ушите си Арт. — Кледуин ли рече?

— Това рекох — горчивината в гласа на Райс сякаш леко се отдръпна. — Познато ли ти е това име?

— Това е наемник на Уентхейвън и мога да се обзаложа, че не е тук, за да върне лейди Мериън за добро.

Арт почеса наболата по брадата му четина.

— Казваш, че не е била в лагера?

— Кълна се!

— Дали не са я отвлекли? — попита Арт. — През тайния коридор?

Умората и изтощението на Райс бяха повече от очевидни.

— Затворих този коридор преди много време, както знаеш, но въпреки това и там проверих. Не е проходимо.

— Въпреки това искам да посетя Кледуин.

Райс поклати глава.

— Веднага щом говорих с тях, вдигнаха стана.

— Сигурно — каза Ангарад, — са последвали лейди Мериън.

— Ако е така, само си въобразяват — търпението на Райс вече бе напълно изчерпано. — Не е оставила никаква следа, повярвайте ми. Не е взела кон, не се крие в замъка… и — той посочи обвинително към Ангарад, — не е тръгнала по вода.

Той напусна обора е високо вдигната глава и Ангарад се обърна към Арт.

— Подсетих го, че може да е заминала по море и той е ядосан, че не се е досетил сам за това. Затова отива да си легне — за да говорим ние с теб с рибарите и да не накърним гордостта му.