Читать «Гняв» онлайн - страница 141

— Да — каза тя и в нея нахлуха спомените от злощастното прекосяване на Уелс. Тя импулсивно сложи ръка върху тъмнокосата главица на Лайънъл.

— След кораб, който плава, не остава следа. Такава е поговорката и ти си се сетила за нея. Сетила си се също кого да попиташ, че да не отиде да издрънка на лорд Райс — той кимна, докато тялото му следваше ритъма на греблата. — Тъй че няма какво да ми разправяш колко си била глупава.

Черните му очи засвяткаха от възмущение, макар че не си даваше сметка защо негодува. Чувствените му устни се усмихнаха, но не от добри чувства. Той беше красив като греха и тя се опасяваше, че е два пъти по-зъл от него.

— Мъж — каза Лайънъл, посочи Долан и се усмихна толкова широко, че малките му бели зъбки проблеснаха. — Хубав мъж.

— Ей, какво е това? — обиден, Долан се отдръпна назад и свирепо погледна към Лайънъл. — Хубав мъж ли ме нарече?

Мериън се опита да попречи на Лайънъл да отговори, но Долан настояваше за отговор.

— Кажи!

— Така те нарече — отвърна тя.

Долан премести свирепия си поглед върху нея.

— Аз не съм хубав мъж.

— Деди — настояваше Лайънъл, очевидно все още очарован от Долан. — Моя деди.

— Не, мило. Той не ти е дядо.

Тя се наведе напред, извади парче хляб от кожената торба и го подаде на Лайънъл с надеждата да насочи неуместното му обожание в друга посока. Помисли си, че е успяла, когато Лайънъл взе парчето хляб и го загриза. От устничките му се поръсиха множество трохички, с които привлече гларусите. За миг настъпи мълчание, но Лайънъл го използва, за да съзерцава Долан.

— Какво си ме зяпнал? — озъби се Долан на детето.

— Деди… Райс? — попита Лайънъл.

Долан скочи и отблъсна греблата, които изплющяха във водата, а лодката застрашително се залюля.

— Аз не съм Райс! Чуваш ли, не съм Райс. Аз съм Долан!

Мериън се ужаси от яростта му и тайничко опипа ножа, скрит в ръкава на дрехата й. Но Лайънъл продължаваше да наблюдава Долан с неугасващ интерес. И с пълна с хляб уста, той каза.

— Деди Долан.

Долан се тресна обратно на мястото си и попита Мериън.

— Не можеш ли да накараш това хлапе да си затвори устата?

— Изглежда, че не мога — призна тя. — Защо се съгласи да ме вземеш?

— Харесаха ми парите, които даваш — той измъкна греблата от водата, като продължаваше да държи под око Лайънъл. — Едва ли друг път ще ми предложат толкова пари.

— И?

— Мислиш си, че ще те изнасиля ли?

— Ще се опиташ ли?

Той спря да гребе и я огледа от глава до пети, като задържа погледа си върху корсажа.

— Не. Имам сметки със стария Райс, не със сина му. И ако изнасиля годеницата на сина му, хич не се съмнявам, че младият Грифит няма да се укроти, преди да ми пререже гърлото. Не, няма да те изнасиля. Стига само да ми платиш двойно повече, отколкото обеща. Не обичам кльощавите жени — той изпсува, когато Лайънъл скочи и се заклатушка към него. — И те предупреждавам, не обичам хлапетата, така че дръж твоето далеч от пътя ми!

Мериън се пресегна да хване Лайънъл, но детето се оказа много пъргаво. То навря овлажнялото, намачкано като тесто парче хляб в лицето на Долан и каза.