Читать «Гняв» онлайн - страница 140

Но от срещите й е Грифит се роди една друга мечта. Дали Грифит не беше дар Божий? Или изкушение, изпратено от дявола?

През онази първа страстна нощ Грифит беше изкушението, но тя постъпи мъдро и смело, когато избяга. Господ щеше да я възнагради, така си беше помислила тогава.

Вместо това той я бе отвел в замъка „Пауъл“, което се оказа още по-злочеста участ. Тя не вярваше в любовта. Не можеше да вярва и никак не беше трудно да отхвърли чувствата на Грифит, защото магията на любовта не можеше да попречи на намеренията й. Но животът с родителите му превърна щастието в реалност. Въпреки проблемите, които бяха имали в началото, Райс и Ангарад бяха щастливи заедно. Те се обичаха един друг. И когато ги виждаше заедно, Мериън беше почти склонна да повярва, че трябва да повери своето щастие на техния син.

Това беше причината да си тръгне от замъка. Въпреки че не й беше приятно да го направи, без да се обади на Ангарад и Райс. А те вече бяха обявили сватбата в църквата и тя…

— По-добре го пази и от греблата, милейди, иначе ще го цапардосам и пак ще падне във водата.

Мериън придърпа към себе си Лайънъл за вратлето и хвърли тревожен поглед към уелсеца.

Долан беше пребродил надлъж и нашир английските морета, така й беше казал. Скътал пари и се върнал обратно у дома, в Уелс, където животът е по-евтин и на никой не би направило впечатление, че в двете му ръкавици няма повече от пет пръста. И така, тя нае него и лодката му, за да ги заведе до Англия. Сега се питаше дали не е постъпила прибързано.

Сигурно наистина морякът беше кръстосвал надлъж и шир английските морета, но явно не с доблестна цел. Може би сега, когато тя се бе оказала зависима от неговата воля, той отново се бе върнал към своите пиратски намерения.

Но Мериън имаше свои си намерения и един ловък стар селяк не можеше да застане на пътя й. Вярно, тя трябваше да мисли и за Лайънъл, което неминуемо намаляваше шансовете й, ако тя решеше да се бие, но разполагаше със силна ръка, остър нож и достатъчно хитрини, с които да изпрати този мъж във вечността. Тя запърха с мигли и срамежливо се заусмихва, като не откъсваше очи от Долан, хванал здраво веслата.

— Ти си много силен. Сигурно мускулите на ръцете ти са като калена стомана.

Той подозрително я изгледа.

— Повечето от мъжете, които познавам, са благородници и са толкова хилави. Знаят само да държат перото, въобще нямат представа как се намотава въже, как се хвърля котва и как се работи с греблата. Как наричаш това?

— Я не ме баламосвай — каза той. — Въобще не си толкова глупава, колкото се правиш.

Той водеше лодката успоредно с брега, в източна посока, към устието на река Дий, но държеше курса достатъчно навътре в морето, за да й попречи да преплува до брега, дори ако решеше да го направи сама, без Лайънъл. Тя глуповато се опули и попита.

— Защо казваш, че съм глупава? Не всеки знае как се наричат всички тези неща по лодките.

— Казах, че хич не си глупава. Сигурно си тарикатка от класа, щом си измислила начин да избягаш от замъка „Пауъл“. Ако беше тръгнала по суша, непременно щяха да те хванат.