Читать «Гняв» онлайн - страница 138

Германският наемник сякаш разбираше това. Той се разсмя зад шлема си и се завъртя още по-яростно. Мечовете се удариха и от метала изскочиха искри. Мускулите се напрегнаха, сухожилията изхрущяха. И Грифит, съсредоточен изцяло върху този бой, върху последното голямо състезание, престана да чува виковете от другите схватки.

Германецът отразяваше с умение всеки негов удар. Грифит реагираше на всяко негово извиване на меча. Времето се превърна в минути, които стържеха като ръждясал зъбен механизъм. Ръцете му започнаха да отслабват под тежестта на меча. Той забеляза със задоволство, че и мечът на противника му вече не е така сигурен. Ушите му пищяха. Дробовете му горяха, движенията му ставаха забавени. Но въпреки това германецът не напредваше. Грифит продължаваше да се зъби свирепо, защото германецът не можеше да вземе преднина. Грифит отслабваше, но врагът му също губеше сили.

Накрая изглеждаше така, сякаш се бият в някакво омагьосано пространство. Мечовете се вдигаха и се стоварваха при всеки удар с изящна прецизност, но едва ли силата на ударите можеше да се усети под двойната защита на доспехите и подплънките под тях. Грифит вече се питаше как ли ще свърши всичко — може би и двамата ще припаднат от изтощение?

Той събра сили и насочи меча си към врата на германеца, нанасяйки един последен съкрушителен удар. Ако ударът му преодолееше сравнително слабата защита на бронята при врата, тогава поне щеше да успее да повали германеца с хитрост.

Но ударът му не срещна преграда. Германецът нарочно се отпусна назад и Грифит се завъртя неудържимо, повлечен от устрема на собственото си нападение. Той се стовари на земята и се затъркаля като огромна метална топка. Вдигна глава и се взря в германеца.

Наемникът вдигна предпазния наочник на шлема си и също се взря в него, след това избухна в смях.

— Предавам се! — каза той на германски.

Грифит не разбра думите, но жестът му беше познат. Знаеше, че това е единственият разумен завършек на схватката. Наемникът беше на английска земя. Нямаше друг избор, освен да се предаде и в лицето на Грифит беше срещнал противник, достоен да плени меча му, Грифит с жест му показа, че приема капитулацията и се опита да се изправи на крака. При завъртането и последвалото падане съединенията на бронята му при лактите и коленете се бяха разтворили и той се чувстваше като обърната по гръб костенурка, докато се опитваше да намести краката под себе си.

Тъкмо беше успял, когато чу глас, който му извика на английски.

— Внимавай!

Грифит мълниеносно реагира. Но германецът стоеше на същото място и не беше направил никакъв опит да го нападне. Ужасеният му поглед обаче накара Грифит да вдигне нагоре глава.