Читать «Гняв» онлайн - страница 136

В същото време Хенри настояваше той да не се включва в боя.

Но Хенри не беше толкова коравосърдечен, колкото изглеждаше.

— Знаеш, че съм прав. Глупаво е да изпращам повече хора, отколкото са необходими. Бог ни пази. Защо да се навираме в Божието лице заради едната недостойна човешка гордост?

Недостойна човешка гордост? Недостойна човешка гордост ли напираше в Грифит и търсеше отдушник в тежкия труд? В боя?

— Твоята помощ ми е необходима много повече за лейди Мериън, отколкото за бойното поле — продължи Хенри.

— Знам това.

— Но ако ще се цупиш — Хенри въздъхна, — можеш да вървиш.

Ако не беше с тежките доспехи, Грифит щеше да подскочи от радост.

— Слава Богу — промълви Оливър. — Крачеше напред-назад часове наред и приличаше на грешна душа, която се превива под бремето на вечността.

Хенри рязко се обърна към Оливър.

— Не говори така. Да се говори за смърт преди битка носи нещастие.

Оливър се сви от смъмрянето на Хенри и изпелтечи някакво извинение.

Грифит гледаше свирепо. Дали думите на Оливър няма да напомнят на Хенри за опасностите на бойното поле? Дали Хенри няма да промени решението си?

Но Хенри само насочи пръст към него и предупреди.

— Стой настрана от ожесточените битки. Иди само като пратеник. Виж какво е положението и се върни с вести за хода на боя.

— Както заповядате, господарю — сияещ като божи служител на връх Великден, Грифит се опита да нахлузи шлема на главата си, но закрепващата верига се закачи за носа му. Той се разсмя, освободи брънката и намести шлема. Запипка се да захване веригата, която свързваше шлема с доспехите, но нито можеше да види какво прави, нито едрите му пръсти бяха подходящи за такава деликатна работа.

— Нека оръженосецът ми ти помогне — каза Хенри.

— Твоят оръженосец е горе на хълма и наблюдава битката е ококорени очи — отвърна Грифит.

— Тогава ти, Оливър! — обърна се към секретаря си Хенри.

Оливър вдигна глава от съобщенията, които пишеше.

— С цялото си уважение, господарю мой, искам да ви напомня, че не съм рицар.

Хенри огледа подчинените си, които се суетяха около тях, въздъхна и рече.

— Ела тук, аз ще го наместя.

Но Грифит се опита да възрази, съобразявайки се с положението на всеки от тях двамата.

— О, Ваше Височество! Не е редно един крал да обслужва рицар.

— Тогава няма да казваме за това на никого — Хенри хвана висналата надолу верига и я пристегна, след това намести шлема и превъртя застопоряващото болтче. Изпълни тази нелека задача с гордост и рече. — Човек никога не забравя уроците, които е научил като оръженосец.

Докато проверяваше дали всичко е наред, Грифит се съгласи.

— Изглежда не се забравят.

— Направих това с надеждата моят най-доверен съветник да остане здрав и читав — Хенри свали забралото на Грифит пред лицето му.