Читать «Гняв» онлайн - страница 121

— Какво трябва да направя?

Той отвори очи и я изгледа, сякаш не й вярваше.

— Движи се.

— Така ли?

— Да.

— А така?

— Да.

— По-бързо?

— Да. Не… О, Господи! Както искаш.

Тя продължи да се движи, но се отпусна назад, като потърси опора за ръцете си в бедрата му.

— Така харесва ли ти?

Той простена.

— Опитваш се да ме убиеш ли?

— За мен ще бъде истинско удоволствие — тя придвижи ръцете си нагоре, като леко забиваше нокти в ритмично потръпващите му мускули, сякаш искаше да бележи тялото му със знака на притежанието. — Ще те убия с най-голямо удоволствие.

* * *

— Разбойничка — промълви Грифит, като усети, че се размърдва.

— Какво? — гласът на Мериън прозвуча толкова сънен и смутен, че го прониза чувство за вина.

Тя беше все още немощна за такава страстна любовна нощ, но какво можеше да направи той? Ако я беше чакал да се съвземе напълно след болестта, тя щеше да прибегне до изобретателното си мозъче, за да му избяга, а той не можеше да пренебрегне и най-малкото предимство. Щом забеляза, че лежат голи в леглото, в Мериън нахлу споменът за нейната дързост и изпитаната от него наслада. Тя започна бавно и внимателно да крои планове как да развали годежа. За да я изпревари, той повтори.

— Ти си една обиграна разбойничка. Ти ме уби от удоволствие и аз не мога да измисля някоя по-приятна смърт — той прибягна до мекия и прелъстителен уелски изговор, за да придаде чувственост на думите си.

Тя застина в мълчание, след това отново се размърда и зарови глава в гърдите му. Той се усмихна. Трябваше да я заблуди — да я накара да си мисли, че е по-добре да стои близо до него, отколкото да го гледа в очите.

— Мислех си — той внимателно отдели няколко кичура от великолепните й червени коси и ги подреди на гърдите си, вплитайки ги в своите къдрави черни косъмчета, — че можем да свикаме ейстевод за нашата сватба.

Притворната й свенливост се изпари за миг.

— Ейстетвод — той произнесе думата внимателно, като че ли единственият проблем се състоеше в това, че тя е непозната за нея. — Това е събор на музиканти и поети, дошли да пеят своите песни и да рецитират своите стихове.

Тя дръзко се вгледа в очите му.

— Не съм казвала, че ще се омъжа за теб.

Дързостта, с която я погледна, не отстъпваше на нейната.

— Би ли се любила с един мъж, на който не се доверяваш по отношение на сина си? Нима инстинктите ти са толкова опърничави, че не можеш да разчиташ на тях?

Тя отметна падналите по челото й коси с жест, който издаваше нейната неувереност, и каза.

— И по-мъдри жени от мен са разчитали на инстинктите си и са губели. Да, вярно е, че ти имаше възможност отдавна да ни сториш зло, ако искаше, но може би… изчакваш да сториш това по нечия чужда воля.

Заболя го дори само от това, че й бе хрумнала подобна мисъл. Той бавно се надигна и усети болка в ръцете.

— Не съществува човешка воля, която да ме принуди да отнема живота на едно дете.

— Дори да те набият на кол? Дори да те обявят за предател и да отнемат земите ти? Ако ти отнемат всяка възможност да се издигнеш?

Неотстъпчив като планинско муле, той отвърна.

— Не и заради деца.