Читать «Гняв» онлайн - страница 120

Молбата му стигна до дълбините на душата й.

Този мъж — скала имаше нужда от нея. Желаеше я толкова силно, че желязната му воля се беше прекършила пред силата на копнежа му.

Можеше ли да остане безразлична към една толкова настойчива молба? Той молеше за много повече от това тялото й да лежи до неговото. Той я молеше да постави живота си редом до неговия.

Никой мъж преди това не беше успявал да я изкуши да му се отдаде. Тя беше отишла при Грифит от рода Пауъл, без да мисли, и не съжаляваше за това. Тя му имаше доверие, че няма да й стори нищо лошо? Можеше ли да му се довери, че няма да стори зло и на Лайънъл? Можеше ли да му вярва, че неговата преданост към нея стои по-високо от тази към краля?

Да, отвърна тялото й, въпреки че разумът й продължаваше да се раздира от съмнения.

Тя обсипа с целувки протегнатите му пръсти и той ги присви, сякаш искаше да обвие целувката й в шепата си, да я задържи като безценен талисман. С разтреперени пръсти тя отново върна ръцете му зад тила. Гърдите й докосваха лицето му и той изви глава, за да поеме зърното й е устни. Тя застина, когато той го засмука жадно заедно с плата на нощницата, който отделяше зърното от устните му. Не я докосваше, това не беше необходимо. Възбудата кънтеше в тялото й като църковна камбана на празник и тя остана застинала и неподвижна един дълъг, сладък миг, след като той пусна зърното.

Мигът отмина и тя се оживи. Усмихна се дяволито. Той я беше предизвикал и тя прие предизвикателството, възпламенявайки в него онзи живот, за който той настойчиво я бе умолявал.

Бавно, с чувствени движения, като следеше изражението му, тя развърза връзките на нощницата си. Докато я събличаше през глава и оголваше сантиметър по сантиметър плътта си, тя наблюдаваше и най-малката промяна върху лицето му. Издърпа нощницата и я захвърли на пода.

Тогава посегна към онази част от него, която досега беше пренебрегвала и избухна в буен смях, когато видя изражението му.

— Наистина е като камък — пошегува се тя, макар че той едва ли беше в състояние да я чуе. А когато го приласка с устни, той простена като мъж, който е загубил разсъдъка си.

Но той все още можеше да говори. Думите му трудно се разбираха, заекваше, но все пак говореше.

— Сега… Трябва да дойдеш при мен сега.

Очите му се бяха превърнали в две цепки, като че ли гледаше срещу слънцето. Тя се надигна.

Той усети нейната неувереност и й помогна.

— Седни върху мен.

Тя мигновено разбра. Разгаряйки страстта в него, тя самата изгаряше — възбудена и влажна. И го прие бавно в себе си. Заболя я, но болката отстъпи пред възбудата, когато той потръпна и с усилие се овладя да не помръдва.

Тя беше жена. В краката й лежеше един истински воин и дали ще изпита наслада зависеше от нея. Това й даваше власт, която тя възнамеряваше да използва във висша степен.

Преструвайки се, че не знае, тя попита.