Читать «Гняв» онлайн - страница 119

— Красиви са — каза дрезгаво той. — Те са мои.

— Мои са! — тя се надвеси над него с кипнала във вените й кръв. За първи път се чувстваше добре, откакто беше прекрачила прага на замъка „Пауъл“ и беше убедена, че ще живее вечно. — Но ако отново поставиш и двете си ръце зад тила, ще ти позволя да опиташ вкуса им.

Това беше добре премерен риск. Той винаги можеше да използва физическото си превъзходство и да я обладае. Дори без никаква съпротива, защото тя в действителност неудържимо го желаеше. Но това, което той искаше, беше тя да си признае, че го желае.

Като доказателство, че няма да се отметне от предложението си, тя нареди.

— Зад главата.

Свободната му ръка бавно се плъзна по лицето й. След това с израз на неохотно покорство той направи това, което тя му нареди.

Какво трябваше да направи най-напред? Този въпрос наистина беше много важен, след като той се беше изтегнал е цялата си дължина в леглото и й предлагаше тялото си сякаш беше царско угощение, приготвено за целодневен пир. Тя отпусна ръце на раменете му и проследи извивката на всеки мускул по гърдите, хълбоците и бедрата му. Разглеждаше спокойно и внимателно, с любопитство, породено от абсолютната липса на познания за устройството и реакциите на мъжкото тяло. Изгаряше от нетърпение да ги опознае, да разкрие тайните на благородната му сдържаност.

Лицевите му мускули болезнено се сгърчиха и изражението му стана умолително. Пръстите на краката му се свиха, прасците му се напрегнаха. Изведнъж кожата му се зачерви и ръцете й вече опипваха стоманена плът.

— Нали ти поиска това — напомни му тя.

Той дрезгаво промърмори.

— Да, дай ми ги.

— Всяко нещо с времето си — тя кръстоса крака по турски, сложи ръцете си от двете му страни и се наведе. — Всяко нещо е времето си.

Долови аромат на чисто мъжко тяло и силен сапун.

— Ти си се къпал? — попита тя.

— Традиция в моето семейство — той шумно пое дъх, защото тя близна ухото му, и поясни. — Да се къпем в навечерието на сватбения ден. И твърдо бях решил… не мога да говоря, когато ме облизваш като котка.

— Овладей се — посъветва го тя. Вкусът му беше също толкова приятен, както и външността му. Тя навлажни зърното му с език, след това с почти въздушно дихание го изсуши и той потръпна.

Той заби поглед в тавана, молейки се вътрешно да се овладее, сякаш гредите щяха да му помогнат, и рече.

— Бях решил на всяка цена да превърна този ден в сватбен. В крайна сметка, правим точно това, но в обратен ред.

— Правим какво? — тя отърка страни в стомаха му, малко под ребрата.

— Ами женим се. Правим всичко, което се прави в първия ден на един брак, но не в обичайната последователност. Първо консумирахме брака, сега обявяваме сватбата… и най-накрая ще отидем пред свещеника и ще се закълнем.

— Консумацията е предостатъчна — тя обгърна бедрото му и прокара език по изпъкналия мускул. — Защо е необходимо да правим останалите неща?

Закачливият й смях заглъхна, потопен от страданието му.

— Мислех, че съм те открил. Красива, здрава, кипяща от живот — в дома на баща ти, само за да те загубя — той измъкна ръцете си и ги протегна към нея. — Люби ме! Искам да усещам единствено твоята жизненост. Прогони сенките.