Читать «Гняв» онлайн - страница 118

Всичко ставаше точно така, както той искаше. В ъгълчетата на устните му заигра усмивка и тя се вбеси при мисълта, че той ще успее да я изкуши с думите си. Замята глава върху възглавницата и категорично отсече.

— Остави ме.

Той нежно отметна един кичур коса от челото й.

— Искаш невъзможни неща, скъпа моя — дланта му обхвана страната й, а пръстите му нежно докоснаха миглите й. — И в същото време съвсем незначителни. Много любовни ласки са ти непознати. И откъде би могла да ги знаеш? Нямах време да те науча. Например, знаеш ли, че един мъж може да целува една жена ето тук — и той положи ръка на венериния й хълм, — и да възбуди в нея такава наслада, че тя да вика от радост?

Мериън сви инстинктивно колене, за да попречи на пръстите му да поемат пътя, по който възнамеряваха да тръгнат, каза си тя — и наистина възбудата й сякаш намаля. Но това беше само за миг. После я връхлетя още по-яростна, почти болезнена възбуда, която породи някакво извисяване. Но не й беше достатъчна.

— Не.

— Кълна се, че е вярно. И една жена може да предизвика върховни усещания у един мъж.

— Ти би ли викал? — искаше да му се присмее, но вместо подигравка, в гласа й прозвуча копнеж.

— Опитай — той се претърколи по гръб, вдигна ръце и ги скръсти над главата си. Раменете, ръцете и гърдите му бяха със силно очертани, стоманени мускули, докато над кръста добре личаха ребрата му. Когато погледът й се плъзна по-надолу, тялото му се сгърчи. Стори й се, че краката му също потръпнаха. Но не беше сигурна. Нямаше да погледне към… Тя вдигна рязко глава и го погледна право в очите.

Блестяха като разтопено злато. И така й въздействаха, че тя потръпна по-силно, отколкото при докосването му, отколкото от думите му, защото нито докосването, нито думите можеха да й предадат цялото богатство от мисли и чувства, бушуващи в него. Сега тя се потопи в дълбините на съзнанието му и видя всяко едно от изкушенията, които той беше подготвил за нея.

— Представи си — прошепна той — моята безпомощност, когато ме изучаваш. Представи си как се гърча, когато докосваш зърната на гърдите ми, когато прокарваш ръка по корема ми. Представи си вкуса на устните ми, стоновете ми, когато ме целуваш. С разтворени устни, влажни и топли, ти ме поемаш…

Тя го прекъсна като постави длан върху устните му.

Не искаше да го докосва, но повече не издържаше на изкушението от думите му.

Кога непобедимият воин се бе превърнал в уелски поет? Кога се бе научил да прелъстява с думи?

Той целуна дланта й. Тя понечи да отмести ръката си и той хвана китката й. Докосна с палец чувствените хълмчета на дланта й и явно остана омаян от меката кожа, от извивките… Той стигна до върха на всеки пръст, погали всеки нокът, докато ръката й се свиваше, като че ли да я предпази от предателското усещане. След това, един по един, той пое пръстите й с устните си.

Искаше и тя да стори същото с него. Искаше, но вместо това рязко се отдръпна и се изправи. Одеялата се свлякоха и разкриха гърдите й, които прозираха под тънката нощница. Той простена от удоволствие, докато им се наслаждаваше с очи.