Читать «Гняв» онлайн - страница 117

Тя се засмя през сълзи и попита.

— Ще ме направиш мъж?

— Ще обсебя самообладанието ти — той вдигна глава. Приличаше на рицар, убеден в победата, още преди да започне битката.

Тя все още беше немощна, но не чак толкова, колкото беше преди час. Не толкова немощна, че да не може да се пребори с него. Той плъзна ръка към връзките на нощницата й и тя сграбчи пръстите му.

Той се усмихна.

— Къде искаш да я сложиш, мила моя? Твоите желания са закон за мен. Искаш ли да погаля раменете ти, скъпа моя? Имаш най-красивите рамене, които някога съм виждал — силни и стегнати, а в същото време най-женствените с тази нежна трапчинка при ключицата. Видях ги отзад и се възхитих на извивките, които оформят издължения ти тесен гръб и които се събират на кръста ти и се разширяват при ханша, като изкушават мъжа с неземни обещания.

Пръстите й се разтрепериха. Тя се отпусна на възглавницата, замислена за сладострастието, към което я тласкаха думите му.

— Тежи ли ти ръката ми, мила моя? — гласът му звучеше плътно и лениво, изпълнен с чувственост. — Ти я сложи там, където желаеш.

Тя събра сили и отпусна ръката му върху завивките, далеч от себе си.

Все така усмихнат, той се подпря на лакът, отпусна глава върху дланта си и погледна многозначително към ръката, от която тя се беше отказала.

— Постъпи разумно, мила моя. Трябва да обсъдим най-подходящото място, преди да започнем. За мое собствено удоволствие най-напред бих искал да погаля гърдите ти. Не са малки, нито пък прекалено големи, но са изключително отзивчиви. Никога няма да забравя онзи звук, който се отрони от устата ти, когато погалих с език гърдите ти. Простена като котка.

Мериън едва си поемаше въздух. Стаята се завъртя пред очите й. Дали отново не се разболяваше? Дали не беше изпила по-голяма доза от лекарството?

— Искаше ти се още тогава, но не знаеше точно какво. Сега вече знаеш, нали?

Зърната на гърдите й се втвърдиха и се устремиха към него, сякаш да му отговорят. Тя кръстоса ръце пред гърдите си, въпреки че и без това той не можеше да се възползва от това неопровержимо доказателство през дебелите одеяла.

Той се засмя.

— Нали си спомняш? Когато ги поех в устните си, ти за първи път се сблъска със страстта. Заби пръсти в косата ми и аз не разбирах дали искаш да продължа или да спра. Но когато се опитах да спра…

— За Бога!

— … ти обви врата ми и притегли главата ми към гърдите си, а аз ги галех и мислех, че ще умра от щастие — той погали своите гърди. Тя гледаше като омагьосана къдравите косъмчета, които отскачаха обратно нагоре, когато ръката му се отмести. — На един мъж също може да му достави удоволствие такова внимание.

Тя почти изживя — като в цветен сън — реакцията на Грифит, ако тя имаше дързостта да направи това с него.