Читать «Гняв» онлайн - страница 116

— На никого не мога да кажа.

— Дори и на своя годеник?

— Не мога да се омъжа за теб.

— Добре тогава. Това е следващото. Искам да обещаеш, че ще се омъжиш за мен.

— Не! — не прозвуча толкова категорично, колкото й се искаше, но само защото той я целуна леко зад ухото.

— Нашият брак има много достойнства.

— И недостатъци.

— Какви например?

— Ако се оженим, Лайънъл няма да бъде следващият… гласът й изведнъж замря. Почти беше разкрила истината и не можеше да не се възхити от ловкостта, с която той беше изкопчил това от нея.

Устните му се извиха в тъжна усмивка и Мериън се изкуши да обходи с език очертанията им.

— Най-напред Лайънъл ще се намира в много по-голяма безопасност при мен, отколкото ако не е при мен — тялото й се изопна и той надигна глава. — Не си ли съгласна?

Не знаеше какво да отговори. Сърцето й разумът й воюваха за победа над тялото й. В името на Лайънъл тя се беше отказала от женската си природа. Заради това, когато Грифит я завладя, тя избяга от него. Може би наистина Лайънъл щеше да е в по-голяма безопасност при Грифит, но Мериън беше дала клетва да бъде вярна до гроб на обещанието, дадено на лейди Елизабет.

— Ето че стигнахме и до втората тема. За брака ни — той го каза едновременно мило и любезно като кавалер, но и безпрекословно като крал. — Вече разговарях с нашия свещеник, който е мъдър човек. Клетвата за брак има преимущество пред клетвата за вярност, която съм дал на моя господар, въпреки че и двете клетви са свещени и са дадени пред Господа. Надявам се да не ми се наложи да избирам между жена си и господаря си. Надявам се да мога да продължа да служа на своя господар, докато в същото време остана верен и на съпругата си. Но ако се наложи да избирам, ще пазя тайните на своята съпруга, ще се грижа за имуществото й и за нейните деца…

Тя нервно дръпна завивките.

— Разбирам.

— А вярваш ли, че е така? — тялото му се стегна и мускулите му заиграха, когато се подпря на лакът и се надвеси над нея. — Искаш ли да чуеш третия ми довод в полза на брака?

— Мисля…

— Той е просто това — той обсипа лицето й с целувки. Нежни целувки, които й разкриха плътността на устните му, аромата на дъха му, гладката, избръсната кожа на страните му.

Тя затвори очи, за да се пребори с насладата, която я завладя, но почувства, че така тя става още по-силна.

— Ти ме беше изплашила, любима моя — промълви той почти в ухото й. — Мислех, че ще те загубя, а не можех да го понеса.

— Не трябва да правим това — тя искаше гласът й да звучи по-твърдо. Искаше волята й да бъде по-непоколебима.

— Правя това, за да те убедя, че трябва да се омъжиш за мен.

Тя широко отвори очи.

— Значи ако се съглася, ще ме оставиш сама?

Той се взря в нея и тя се потопи в очите му.

— Съгласна ли си? — попита той. Лицето му беше непроницаемо.

— Първо ти отговори на моя въпрос.

Разкъсван между плътта и разума, той мълчеше, но накрая се отпусна и суровата му усмивка надделя над горчивината в очите му.

— Не. Няма да те оставя. Независимо от отговора ти — той развърза панделката на плитката й и освободи косите й. — Ти ми отне самообладанието, отне ми достойнството и в същото време събуди в мен мъжа, два пъти повече мъж от този, който бях преди — Грифит зарови лице в лъскавите червени кичури, разпилени по възглавницата, и прошепна. — Така че аз ще направя за теб това, което ти направи за мен.