Читать «Гняв» онлайн - страница 115

— Баща ти сякаш си е измил ръцете по отношение на него. Както и ние. Преди четири дни му дадохме сухи дрехи и предостатъчно храна, която да му стигне до Англия, ако върви достатъчно бързо. Но изглежда не се примирява със съдбата, която му пречи да сложи ръка върху теб, защото ни съобщиха, че някакъв човек тайно държи под око замъка — той прекрачи дървения подиум на леглото и седна на дюшека. — Всъщност неколкократно ни съобщиха за това.

Искаше й се да узнае повече подробности, но той изхлузи ботушите си и свали жакета. Посегна към връзките на панталона си, при което тя не издържа и прошепна.

— Какво правиш?

— Искам да узная истината за Лайънъл. Нали по този начин разбрах истината за теб? — той свали панталона си, съблече през глава ризата си и се освободи от долните си гащи само с едно извиване на тялото. На Мериън направо й прималя от непредсказуемите му действия. — Ти сама дойде и легна в леглото ми. Разговаряхме, любихме се и когато приключихме, аз вече знаех всички твои тайни.

Кръвта във вените й се нажежи. Вече знаеше за какво си е струвало да оздравее. Но въпреки това й се искаше да избяга.

— Не беше толкова…

— Толкова?

Може би единственият изход от това положение беше да се хвърли в обятията му.

— Толкова просто.

Той отвърна с плътен, гърлен смях.

— Това е най-простото нещо на света. И Господ точно за това е създал мъжа и жената различни — за да си пасват.

Излетна се в леглото до нея. Съвсем гол, с мускулесто и мургаво тяло. Прегърна я, при което тя се отдръпна към ръба на леглото, стегна се и сложи ръцете си отстрани, за да прилепне одеялото плътно около тялото й.

— Може да влезе някой.

— Намираме се в уелски дом, където на всички вече е известно, че в неделя ще бъде обявена сватбата ни — той се усмихна, придърпа възглавничката на Лайънъл до нейната и отпусна глава до рамото й. — Уелсците имат по-добри обноски, отколкото предполагаш.

Това обяснение като че ли беше съвсем достатъчно за него, защото той нито каза нещо повече, нито помръдна. В същото време с всяка следваща минута Мериън ставаше все по-напрегната. Дори си мислеше, че жилите на врата й ще се пръснат от напрежение. В един миг тя повече не можеше да издържа на мълчанието и избухна.

— Ти какво искаш?

— Няколко неща — той вдигна ръка и очерта с нея линията на гърдите й. — Първо, както ти казах, искам да узная историята на Лайънъл.

Завивките, за които беше разчитала да й бъдат защита, изведнъж й се видяха леки и тънки.

— Нищо не мога да ти кажа по този въпрос.

Той въздъхна. Топлият му дъх премина през рехавата тъкан на одеялото и опари гръдта й. Той печално каза.

— Точно от това се страхувах. Не мога да те накарам насила да ми кажеш нещо, което не искаш сама да споделиш с мен.

Думите му и начинът, по който ги изрече, я накараха да се почувства виновна. Потръпна от топлото му дихание. Ако действително беше онази обиграна жена, за която се представяше, сега щеше да призове на помощ своя опит. Но единственото, което изпълваше съзнанието й, беше споменът за онази нощ, която прекара в прегръдките му. И споменът за този ден беше толкова жив, че тя почти забрави надвисналата заплаха от разговора.