Читать «Гняв» онлайн - страница 114

— Аз ще организирам сватбата — каза тя.

Райс стана от стола и се присъедини към нея.

— А аз ще отида да кажа на свещеника да съобщи за събитието.

На Мериън й се виеше свят, но тя мигновено възропта.

— Но нали каза, че няма да позволиш това да стане, докато не дам съгласието си за този съюз.

— Това беше, преди да научим необикновената новина — Ангарад хвана Райс под ръка и отмести поглед от Грифит към Мериън. — Ти ни върна обратно нашия син, момичето ми.

Мериън нищо не проумяваше и ако не беше по нощница, щеше да скочи от леглото и да застане срещу Райс.

— А какво ще стане с Лайънъл?

— С Лайънъл? — Райс погледна момчето. Беше заровило главица под одеялото, запратило възглавничката на пода и риташе силно и ритмично с краче таблата на леглото. — Ангарад, вземи Лайънъл и да оставим влюбените насаме.

— Мисля, че Мериън се интересува какво мислиш за него, след като научи, че не е неин син — каза Грифит.

— Искам да знам — избухна Мериън, — дали ще се закълнете да запазите в тайна това, което узнахте.

На Райс и Ангарад сякаш им беше трудно да разберат безпокойството й. Най-после Райс отговори от името на двамата.

— Мисля, че щом си приела момчето за свое дете и си допуснала по този начин да опетниш името си и да загубиш шансовете си за щастие, значи има някаква сериозна, дълбоко скрита причина да сториш това. Ти си знаеш тази причина. Не се съмнявам, че и Грифит я знае. Но не е необходимо и ние да я научаваме, освен ако ти не държиш да ни кажеш каква е тя.

— Закълнете се, че ще пазите това в тайна — прошепна Мериън, разтреперена от страх. — Закълнете се!

Райс замръзна на място, а Ангарад зяпна втрещено.

— Тя не постъпва така от неуважение, тате. Ако познаваше баща й, щеше да я разбереш.

От високомерно лицето на Райс стана напрегнато и Ангарад го докосна по гърдите. Тя вдигна очи към нето и той кимна в отговор на безмълвната й молба, след което се приближи до Мериън и взе ръката й в мазолестите си длани.

— Харботъл ми разказа за баща ти, така че ти прощавам обидата. Но ти се намираш в Уелс и си сред роднини. Щом нямаш доверие на роднините си, тогава на кого можеш да разчиташ?

Дванадесета глава

Вратата тихо се затвори зад Райс, Ангарад и Лайънъл. Мериън се загледа след тях и се усъмни дали са с всичкия си. Да им имала доверие, защото й били роднини! Що за лудост беше това?

Да, тя вярваше на Ангарад. Не беше възможно да не й вярва. Вярваше и на Райс… вярно, че ако за Лайънъл Арт беше приятел, Грифит — баща, то тогава Райс беше негов кумир. Лайънъл се беше лепнал за Райс като бодил за вълнен чорап. Мериън се засрами при спомена как обиди Райс, като поиска от него да се закълне, че ще пази тайната.

— Защо Харботъл е тук? — попита тя.

Грифит въздъхна и се отдръпна от прозореца.

— Явно е тръгнал по следите ти към Уелс и когато е изгубил дирите ти, е поискал да му покажат пътя към замъка „Пауъл“.

— Защо?

Той тръгна бавно и тихо към леглото.

— Защото иска да получи теб.

— Глупости — гласът й леко потрепери, но тя успя да го овладее. — Сигурно баща ми го е изпратил.