Читать «Гняв» онлайн - страница 113

Той пръв наруши мълчанието. Изкашля се и каза.

— Ами… всъщност…

Мериън вдигна гневен поглед. Дълбоко в себе си се надяваше, че греши, убеждаваше се, че той няма да им каже истината.

— Мериън и аз…

Тя едва дишаше и със сетни сили седна в леглото.

— Грифит?

— … вече имахме подобно преживяване…

— Грифит, да не си посмял да кажеш още една дума!

— … и имам нужда от вашата помощ, за да се справим с последствията. — Грифит с цяло тяло се облегна на рамката на прозореца. — Не се тревожи, скъпа, мама и тате винаги са ми давали добри съвети.

В отчаянието си да го накара да проумее, че е длъжен да замълчи, тя каза.

— Това не засяга просто само теб и мен.

— Аз не поставям въпроса за теб и мен — Грифит се приближи към нея, но остана извън обсега на юмруците й. — С Божа помощ ще се справим. Трябва да мислим и за Лайънъл.

— Грифит, забранявам! — Мериън се опита да повиши тон, но за свой ужас установи, че отново е загубила гласа си.

— Момчето не е нейно… — продължи Грифит.

Тя пое няколко глътки мразовит въздух, опитвайки се да възвърне гласа си, но той продължи твърдо.

— Имам доказателството за това преди по-малко от месец.

Ангарад и Райс си размениха смаяни погледи, след това очите им се спряха първо на Лайънъл, после на Мериън и накрая на Грифит.

Райс се овладя пръв.

— Какво имаш предвид, Грифит?

Лицето на Грифит изразяваше противоречиви чувства от гордост и смут, но той бързо се овладя и отвърна достойно.

— Имам предвид, че дойде в леглото ми недокосвана от мъж.

Мериън закри лицето си с ръце и простена. Ето какво стана. Истината, че тя не е майката на Лайънъл, вече не беше тайна.

— Как стана така, че тя да се озове в леглото ти, Грифит? — Ангарад направо заекваше от вълнение.

— Тя… сънуваше кошмарен сън — като че ли осъзнал колко нелепо звучи това обяснение, Грифит побърза да добави. — Наистина сънуваше кошмар. Беше пребледняла и цялата трепереше… същия ден бяха отвлекли Лайънъл и тя се страхуваше… някой да не вземе…

— Разбира се, разбира се — съгласи се сърдечно Райс. — Но ти казваш, че сте се любили с момичето. Че вече не се въздържаш. Нали това казваш?

— Да, тате.

Мериън вдигна глава. Не разбираше нищо от този разговор. Сякаш живееха в различни светове с родителите на Грифит. Тя се безпокоеше за знатния произход на Лайънъл и за ролята, която му е отредена в историята на една нация. Те изглежда се интересуваха единствено от Грифит и нея.

Райс потърка доволно ръце.

— Защо си се любил с момичето?

Грифит провеси глава.

— Не можех да се контролирам, тате.

Ангарад плесна радостно с ръце.

— Не си могъл да се контролираш?

— Да — потвърди Грифит.

— И лейди Мериън е била причината за това? — настояваше майка му.

— Да — отново потвърди той.

Ангарад вдигна ръце към небето и рече.

— Слава на Господа, най-после имаме дъщеря.

— Амин — довърши почтително Райс.

Ангарад целуна бързо Лайънъл, прегърна въодушевено смаяната и ужасена Мериън и скочи от леглото.