Читать «Гняв» онлайн - страница 112

Ангарад успя да прикрие усмивката си, но не и Мериън. Гледката на това мъжище, покорно застанало пред дребната си женица, се оказа прекалено голямо изпитание за намерението й да се държи сериозно и тя се разсмя.

— Виждаш ли? — Райс посочи към нея и Ангарад. — Виждаш ли, синко? Една жена никога не уважава своя любим. Аз разказвам историята на собственото си унижение, а те се кикотят.

— Това е ужасно, тате — съгласи се Грифит.

— Да — Райс вдигна вежди и строго изгледа Мериън. — Не виждам нищо смешно в моето нещастие.

Мериън се изкашля и побърза да си придаде сериозен вид.

— Моля ви да продължите. Какво стана с оръженосеца?

— Изпратих го да се прибере у дома в пълна немилост. Бях измъкнал това неблагодарно хлапе от една селска къщурка и го направих свой оръженосец, а той ми се отплати за това, като флиртуваше с жена ми — Райс махна сърдито с ръка. — С моята жена!

Мериън се усъмни, че оръженосецът е бил изхвърлен не особено мило.

— Знаеш ли, че се е върнал? — каза Ангарад, при което Райс почти изкрещя.

— Мислиш ли, че това ме интересува? Глупав млад…

Ангарад го прекъсна.

— Вече не е толкова млад, но е все така красив и разярен и много бих искала да внимаваш къде ходиш.

Явно старата вражда все още възпламеняваше горещи страсти, защото Райс почервеня, при което Мериън побърза да попита.

— И какво направихте двамата е Ангарад, когато останахте сами?

Райс явно сдържа ядните думи, които бяха на устата му, погледна развълнуваната си съпруга и изчака да отмине този напрегнат миг.

— Носех се с гръм и трясък и чаках Ангарад да ме моли.

Ангарад рече възмутено.

— А аз не му се молех.

— И тя беше сърдита — Райс изглежда все още се чудеше на смелостта на съпругата си, дотогава толкова покорна. — Сякаш аз бях виновният.

— Ти беше! — отсече Ангарад.

— И така, и до днес не съм го забравил — тогава моята дванадесетгодишна невяста ми заяви, че е на шестнадесет години и че й е дошло до гуша да се отнасят с нея като с дете.

— А той ми заяви, че щом искам да се отнасят с мен като с жена, трябва да се държа като жена.

— И я отведох в леглото.

Толкова се бяха вживели в спомените си, допълваха се един друг, но все пак острото изявление на Райс ги завари неподготвени. И двамата се смутиха и белязаните им от възрастта лица почервеняха. Размениха си бързи срамежливи погледи, след това Райс се изкашля. Когато отново заговори, гласът му прозвуча по-топло.

— Работата е в това, че не е хубаво да лягаш с почтена девойка ядосан. Никак не е хубаво. Има сълзи…

— Не бяха само моите!

— … и мъжът трябва да поправя сторените грешки, което го поставя в трудно положение — той избърса челото си при спомена за отдавнашното потене и се върна към първоначалната тема. — Разбира се вие няма да срещнете такава трудност, така че трябва да бъдете благодарни.

— Райс! — Ангарад изрази явно неодобрението си.

Обвити в булото на мълчанието, четиримата наблюдаваха Лайънъл, който си играеше на криеница, използвайки за скривалище одеялото. Изглежда никой нямаше желание да каже нещо повече, а Мериън не се осмеляваше да погледне Райс и Ангарад. И категорично не желаеше да погледне към Грифит.