Читать «Гняв» онлайн - страница 111

— Поне не сте се запознали така, както Райс и аз се запознахме.

— Хей! — възпротиви се Райс. — Не беше чак толкова лошо.

— Не чак толкова лошо? — Ангарад се обърна към Мериън и сподели. — Запознахме се чак на сватбената церемония.

— Родителите ни смятаха, че така е най-добре — гласът на Райс прозвуча гордо и тържествено, след което той самодоволно се усмихна и продължи. — Какво са знаели те! Какво съм знаел аз за тези неща? Това не ме интересуваше. Какво значение имаше някаква си съпруга? Бях на двадесет и една години, току-що посветен в рицарство, мислех си, че целият свят ми принадлежи.

— А аз бях на дванадесет години — каза Ангарад.

Райс вдигна ръка и вирна кутрето си.

— Една торба кокали.

— Ти ме изплаши до смърт.

— Мислех, че това се иска от мен.

— Той влезе в спалнята, видя ме да стоя гола и да треперя и заяви: „С бебе няма да спя!“.

— И излязох.

— Изхвърча с гръм и трясък — уточни Ангарад.

— Нали не искаш да се чувствам виновен за това!

— Не — по устните на Ангарад заигра усмивка. — Тайно в себе си изпитах облекчение. Но бях публично унижена.

Райс се усмихна на жена си и Мериън сякаш видя как той обвива Ангарад в прегръдката си. Между тях съществуваше нещо неуловимо, калено от времето, любовта и отколешното желание, което лесно се възпламеняваше.

Грифит въздъхна и поклати глава.

— Те са лудо влюбени — каза на Мериън той.

Тя не отговори. Лесно й беше да си представи тях двамата с Грифит — същата такава двойка, която разказва с умиление историята на своя живот, като всеки знае какво ще каже другият, преди той да го е изрекъл.

И в същото време си помисли, че и след четиридесет години могат да бъдат все така злочести. Дори самата Мериън усети, че гласът й звучи дрезгаво, сякаш всеки миг ще се разридае, когато попита.

— И какво стана?

— Как се събрахме ли имаш предвид? — Ангарад сключи отрудените си ръце в скута си. — Аз пораснах.

— Много красива при това.

Ангарад каза с насмешка.

— Даже не беше забелязал това. Докато аз се грижех за къщата ти, селската вдовица те задоволяваше и ти нямаше никаква представа за моите скромни прелести.

— Докато не започна да флиртуваш с оръженосеца ми.

— Бяхме на едни години — Ангарад се наведе съзаклятнически към Мериън, — и той беше греховно красив.

— И пълен глупак — добави Райс.

— Мили свети Уинифред! Ако не е запазил това в тайна, то е било само защото е мислел, че не те интересува. И то си беше самата истина, докато не забеляза проявения към мен интерес от друг — Ангарад цялата загоря от отдавнашното си възмущение. — Като куче, което не обръща внимание на кокала, докато не види друго да го глозга.

— Не съм бил чак толкова разсеян, колкото тя ме представя — обърна се Райс към Мериън.

Ангарад кръстоса ръце пред пищната си гръд.

— Ха!

— О, забелязвах я. Тялото й се беше позакръглило… — Райс проточи „р“-то приятно. — Но вече бяхме женени от четири години и не беше толкова лесно да преобърнем порядките си в леглото. Не исках да приличам на глупак, който ухажва собствената си жена — той въздъхна и дълбокомислено заяви. — Но ако бях пробвал с ухажване, щеше да бъде много по-лесно.