Читать «Гняв» онлайн - страница 110

— Аз съм отговорна. Не мога да се омъжа за приближен на Хенри. Не сега. Никога!

Беше странно, че усети болката, която пробяга по грубото му лице, като своя собствена. Беше странно, че изпита срам заради подозренията, които можеха да се окажат жизненоважни за нейното дете.

Грифит се приближи към прозореца, който гледаше към стените на замъка. Подпря рамо на стената и заговори категорично, както един менхир би говорил, ако можеше да говори.

— Ще кажа на свещеника да обяви сватбата ни след три недели.

— Само си губиш времето.

— Ще видим — отвърна той.

— Синко — намеси се Райс с натежал от недоволство глас, — не можеш да я накараш насила да се омъжи за теб.

Мериън едва не подскочи от изненада. Райс стоеше насред стаята с Лайънъл на ръце, като че ли е бил там през цялото време на разговора й с Грифит. Но тя не го беше забелязала. Не беше забелязала и детенцето си, за което беше копняла. Като помисли за това, даде си сметка, че дори не беше забелязала, че Ангарад продължава да разтрива схванатия й врат.

— Трябва да се оженим — настояваше Грифит. — Заради безопасността на Мериън и заради безопасността на детето.

— Ще опазим и двамата — закле се Райс. — Независимо от заплахата за сигурността им обаче, свещеникът няма да обяви сватбата, докато лейди Мериън не даде съгласието си за този съюз.

Грифит вдигна рамене и кръстоса ръце пред гърдите си.

Райс наблюдаваше сина си и очакваше отговора му, но след като Грифит не благоволи да го направи, той попита.

— Чувства ли се достатъчно добре лейди Мериън, за да подържи малко Лайънъл?

— Да, може да го вземе — отвърна Ангарад. Двамата всячески се опитваха да смекчат нажежената атмосфера между Грифит и Мериън. — През последните три дни не е имала температура и момчето е така здраво, както Грифит беше на неговите години. И е палав също като него.

Простенвайки от удоволствие, Мериън пое сина си от Райс и притисна кипящото от живот създание до себе си.

— Много ли грижи ви създаваше?

— Не! — Лайънъл реши да отговори сам.

Райс се засмя.

— Истинско удоволствие е да бъдеш с него. Направила си голямо добро на света, като си отгледала едно толкова будно и любопитно момченце.

— Не! — каза отново Лайънъл и залепи една целувка върху устните на Мериън.

Тя погледна към Грифит и видя, че той ги наблюдава с усмивка. Седмицата, която Грифит беше прекарал в собствения си дом, му се беше отразила добре. Беше се изкъпал и преоблякъл в пъстри дрехи, каквито носеха в кралския двор. Косата му беше подстригана и вчесана, така че блестеше като полирано дърво. Всъщност, точно както Ангарад беше казала, кръвта кипна във вените на Мериън — той беше мъж, дошъл да ухажва и да спечели.

Тъкмо си беше помислила това и той каза.

— Лайънъл е причината да се запозная с Мериън. Момчето спечели моето благоразположение и ще го има винаги.

Докато Мериън се суетеше около Лайънъл — отупа грижливо възглавничката и го зави с одеялото. Ангарад се зае да запълни мълчанието.