Читать «Гняв» онлайн - страница 104

Искаше я почти до лудост. Разболяваше ли се? Цял започваше да гори, щом помислеше за нея, и тръпки пролазваха по гръбнака му, когато си представяше как я принуждава да съжалява за дързостта си. Представяше си как ще застанат отново един срещу друг със саби в ръка. Тя ще се бие с цялото си умение и сила. Той ще я повали и когато накрая избие сабята от ръката й, ще й покаже какво може да направи сабята на един истински мъж.

Това, от което се притесняваше, беше мисълта, че е готов да се ожени за нея, дори и ако баща й я лиши от наследство. Да, възможността да укроти тази опърничава жена беше цяло удоволствие, но той искаше да получи всичко — Мериън, положението и парите.

Но той трябваше да намери верния път. Трябваше да го намери.

Това нейно хленчещо мъниче беше ключът. Мериън е била в кралския двор, когато го е заченала и по всичко личеше, че Грифит и Уентхейвън считаха детето за важно. А щом Уентхейвън го считаше за важно, то тогава си струваше детето да остане живо.

Ако успееше да се освободи, ако успееше да сложи ръка върху момчето и ако успееше да се измъкне от замъка… е, тогава щеше да притежава Мериън и той щеше да диктува условията.

Харботъл се усмихна. Такава перспектива си заслужаваше страданията.

* * *

Страданията на Грифит не бяха по-малки, когато Райс го завлече в господарската дневна на втория етаж — от болките в корема и от неодобрението на баща му. Райс затръшна вратата с крак и му заповяда.

— Свали тези мокри дрехи от гърба си и докато правиш това, разкажи на любящия си баща за тази авантюра с лейди Мериън.

Грифит виждаше, че баща му е бесен и то с основание. Съпругата на един мъж не засягаше само неговите лични интереси, а интересите на фамилията.

Той беше задоволил семейните интереси с първия си брак. Между него и съпругата му нямаше спречквания, защото тя си знаеше мястото. Не се обаждаше, където не трябва, защото жена му не разбираше нищо от политика и военни дела.

Но храната не му беше вкусна и нейното легло не го изкушаваше — това, което един мъж желае повече от всичко друго.

Само преди месец щеше да се смее до сълзи, ако някой намекнеше, че той може да си избере втора жена, воден от някаква друга мисъл, освен от тези, които се въртяха в гащите му.

Но преди един месец не познаваше Мериън.

Господи, Мериън! При възможност да избира сред толкова много жени, той да се спре на най-неподходящата за женитба. Гласът му прозвуча неубедително.

— Тя е хубава, нежна, сдържана…

Баща му го прекъсна с рязко махване на ръката и Грифит си припомни колко несговорчив може да бъде понякога баща му.

— Застани до огъня, когато се събличаш.

Грифит изпълни нареждането на баща си със същото смирение и готовност, с които изпълняваше повелите му като малко момче. Докато Грифит се събличаше, баща му отваряше наредените до стената сандъци, изваждаше и хвърляше във всички посоки дрехите в тях, наредени грижливо от Ангарад. Накрая събра чифт топли дрехи. Взе ги в ръце и се обърна към Грифит.

— Сега опитай отново, но този път ми кажи истината.

Истината? Каква истина? Че Мериън се бие с меч и носи мъжки дрехи? Че след като се възстанови, тя ще бъде също толкова енергична и неудържима като сина си? Не, Грифит не можеше да каже тази истина на баща си.