Читать «Гняв» онлайн - страница 106

— Нима? — Райс постави пръст върху слепоочието си. — И соколите, и жените имат прекрасен инстинкт. И се осланят на него.

Споменът за клетвата, която тя изиска от Арт, прониза сърцето на Грифит. Той си наля чаша вино и я изпи, опитвайки се да преглътне предчувствията си.

— Тя трябва да разбере, че може да ми вярва.

Думите на Райс прозвучаха като мощен боен вик и разбиха на пух и прах претенциите на Грифит.

— Никога няма да ти повярва, ако не й дадеш възможност да те опознае.

Грифит извъртя глава встрани. Райс потупа ръката му, която беше отпуснал на масата, и каза.

— Това, което е станало, вече е минало. Всички сме ти простили — само ти не си.

Горчивината и объркването от спомена за стария му грях вкамениха лицето на Грифит.

— Загубата на крепостта „Пауъл“ не е нещо, което може лесно да се забрави.

— Това беше само временно. Нямаше да предам крепостта, ако не знаех как да си я върна. Имаше и други начини да те накарам да си дойдеш, но не бяха толкова лесни.

— Не е било необходимо. Бях едно глупаво, разглезено момче.

— Не си бил разглезен. Само вироглав. Майка ти беше права тогава, като ми каза, че ако ти бях отделял повече внимание, цялата тази неприятност нямаше да се случи.

Грифит прости някогашната избухливост на баща си.

— Дължеше се на умората от продължителната обсада, снабдяването с вода и страха, че могат да натровят извора, който пълнеше кладенеца.

— Да, и твоята лудория беше в резултат от трудния живот по време на обсадата. В името на небесните светии, човече, кажи на жената какво потиска душата ти и тя с готовност ще се сгуши в едно гнездо с тебе — след като Грифит не отговори, Райс разкрачи крака и се отпусна. — Такива ли са намеренията ги? Да свиеш гнездо с лейди Уентхейвън?

Готов да смени темата, Грифит попита.

— Интересува ли те това?

— Нашето родословие е достатъчно уважавано, за да понесе позора една англичанка да влезе в семейството, но тя ще донесе ли зестра?

— Не знам. Съмнявам се.

— Тогава каква ще е ползата от нея за семейството?

— Има влиятелни връзки в двореца — Грифит внимателно подбираше думите си. — Английската кралица е нейна приятелка.

Това вече направи силно впечатление на Райс.

— Съмнявам се в твоята убеденост в добротата й. Арт сякаш се прекланя пред нея, но на Арт не му е нужно кой знае какво, за да благоговее пред нещо.

Грифит промълви.

— Не знам защо държа този старец.

— Защото му дължиш живота си? — предположи Райс.

— Може и това да е — Грифит напълни чаша е вино и я подаде на баща си.

— Мислех, че отново ще потърсиш жена като Гуенлиан. Самият ти много пъти си казвал, че предпочиташ жени, които обичат да плетат и да си стоят у дома.

— Мериън ще се научи — заяви Грифит. — Да, ще се научи.

Грифит се усъмни, че баща му надига чашата, за да прикрие усмивката си, но когато той я гаврътна и избърса устата си, върху лицето му не беше останала и следа от усмивка.

— Мисля дали съвсем скоро бащата на Мериън няма да застане с войска пред портите ни и да си я поиска.

Грифит седна на една пейка и се наведе към огъня, за да се сгрее.