Читать «Гняв» онлайн - страница 103

— А, много е смел за мъж с вързан крак — каза Райс.

— Не може ли да го вържем за врата — Грифит сложи ръце на хълбоците си и се засмя на тази си мисъл.

Но усмивката му помръкна, когато Харботъл изръмжа.

— Дойдох да освободя лейди Мериън.

Грифит подивя от ярост.

— Тя ще остане при мен.

— Защото я насилваш да остане — Харботъл беше улучил слабото място на Грифит и продължи да забива стрелите си точно там. — Как може тя да има доверие на един чужденец, на един мъж, който служи на крал, когото тя презира?

— Тя ми вярва, тя току-що…

На Грифит не му достигаха думите, но не и на Харботъл. С бляскави очи и широка усмивка той продължи да напада Грифит.

— Поне мога да я държа под контрол само с опакото на ръката си и хлапето й ще се върне при граф Уентхейвън. Като й направя други деца, ще забрави за копелето си. Когато стана неин съпруг, тя ще ме лансира в двореца със своите връзки. Ще си държи устата затворена по въпроси, които не я засягат, и ще ме кара да се чувствам добре. Това включва разбира се да й разтварям краката, когато и където аз…

Харботъл изврещя като плъх, когато Грифит го пипна за врата. По лицето му пробяга бърза мисъл и той заби юмрук в корема на Грифит. Грифит се преви на две от болка, едва чувайки граченето на Харботъл.

— Дължах ти това.

Но след това чу първо писъка му, когато Харботъл полетя от удара на баща му, после и звука от изтрещяването на главата му в стената. Едва поемайки въздух, Грифит се изправи, заклати се към вратата и се срути отвън, когато Райс я отвори.

Единадесета глава

Харботъл изпуфтя, след като ключът изскърца в ключалката.

О, Боже, какво удоволствие си достави като удари Грифит. Можеше да го удря и рита, докато отвсякъде шурне кръв от него. Задоволството от тази мисъл почти притъпи болката му. Той опипа с пръсти пулсиращата си челюст, стана и се взря в пълния леген.

Не можеше да види добре в него отражението си, но премигна, когато разбра, че от удара на Райс е станала синина. Потопи шепи в ледената вода и потупа с влажни длани лицето си. Ако имаше късмет, можеше да спре подуването и болката.

Мразеше болката. Това беше тайната на умението му да борави изящно с шпага. Мразеше да му причиняват болка. Не знаеха ли тези глупаци, че когато държиш пленен благородник, има правила, които трябва да спазваш?

Разбира се той не беше точно заложник. Никой нямаше да плати, за да го освободят. Беше се справял обаче и с по-лоши положения. Просто трябваше да се измъкне оттук сам.

Върху лицето му бавно се появи усмивка и той се огледа доволен в легена. Какъв красив мъж. Хубави зъби, квадратна челюст, красива коса, мигли, за които много жени биха се съгласили да убият човек, за да ги имат. Да, жените бяха готови да направят много неща за мъж с неговата външност. Така че той щеше да се измъкне оттук.

Това беше най-лесното.

Но да реши кого да вземе със себе си, не беше толкова лесно.

Мериън? Да, за да иска да вземе Мериън, имаше много причини. Защото отказа на него, а прие Грифит. Защото беше дъщеря на Уентхейвън и чрез нея би могъл да отмъсти на графа.