Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 48

Темпото им беше чудовищно бавно, движиха се из горските пътеки три дни. Не се натъкнаха на никакви войски, не видяха дим или пожарища. Обаче не бяха сами. Съгледвачът Пърсифал постоянно съобщаваше за криещи се в гората групи бежанци. Отминаха покрай няколко от тези групи, и то бързо, защото физиономиите на въоръжените с вили и тояги селяни не предразполагаха към опити за осъществяване на контакт. Наистина, едно от джуджетата предложи да преговарят с една от групите и да се опитат да им оставят жените от Кернов, но Золтан беше против, а Милва го подкрепи. Жените също никак не държаха да напускат компанията. Това беше странно, защото те се отнасяха към джуджетата с очевиден страх и неприязън, почти не разговаряха с тях и при всяко спиране стояха настрана.

Гералт си обясняваше поведението на жените с трагедията, която се преживели неотдавна, но при това подозираше, че причината за неприязънта може да се крие в свободните маниери на джуджетата. Золтан и компанията му ругаеха толкова непристойно и често, колкото и папагалът Фелдмаршал Дуда, при това репертоарът им беше несравнимо по-богат. Пееха неприлични песнички, в което Лютичето активно им помагаше. Плюеха, секнеха се в пръстите си и пърдяха шумно, което винаги ставаше повод за смях, шеги и съревнования. Ходеха в храстите само по голяма нужда, а за малката не си правеха труда да се отдалечават много. Това, последното, в края на краищата вбеси Милва, която здравата нахока Золтан, когато той рано сутринта се изпика върху още топлата пепел на огнището, без изобщо да се интересува от зрителите. Наруганият Золтан изобщо не се смути и заяви, че подобни действия се крият само от двуличните, коварни и склонни да доносничат индивиди, и обикновено точно по това ги разпознават. Обаче убедителните обяснения не направиха абсолютно никакво впечатление на стрелкинята. Джуджетата бяха нагостени с богат букет от ругатни и няколко много конкретни заплахи, които явно им оказаха въздействие, защото всички започнаха послушно да ходят в храстите. Но за да не попаднат в категорията на двуличните и коварни доносници, отиваха там групово.

Новата компания промени напълно Лютичето. Поетът се разбираше много добре с джуджетата, особено след като се оказа, че някои бяха слушали за него и дори знаеха негови балади и куплети. Лютичето се стараеше да не отстъпва в нищо на Золтановата компания. Носеше изпросена от джуджетата стегната куртка, беше сменил раздърпаната шапка с перо за предизвикателен самсаров калпак. Препасал беше широк колан, украсен с месинг, и беше затъкнал в него получен като подарък напълно разбойнически на вид нож. Острието го боцкаше в слабините при всеки опит да се наведе. За щастие опасният нож бързо се изгуби някъде, а поетът не успя да си измоли нов.