Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 50

— Значи Черните вече се намират северно от Турлог. Излиза, че сме точно в средата между двата отряда. В пустотата.

— Да, в средата сме — съгласи се джуджето. — Но не и в пустота. Фланговете на имперските войски се прикриват от „катериците“, верденските доброволци и най-различни свободни отряди, а те са още по-лоши и от нилфгардците. Точно те опожариха Кернов и по-късно за малко да ни хванат и нас, едва успяхме да избягаме в гората. Не бива да си подаваме носа от пущинака и постоянно трябва да сме нащрек. Като стигнем Стария път, ще продължим по брега на Хотла до Ина, а там най-накрая би трябвало да се натъкнем на темерийските войни. Войниците на крал Фолтест сигурно вече са се отърсили от изненадата и дават отпор на нилфгардците.

— Добре би било да е така — каза Милва, гледайки вещера. — Но работата е там, че имаме важни дела на юг. Мислехме да тръгнем на юг от Турлог, към Яруга.

— Не знам какви дела ви водят към оттатъшната страна — погледна ги подозрително Золтан, — но виждам, че са важни и спешни, щом сте готови да си рискувате главите заради тях.

Той замълча и изчака малко, но никой не бързаше с поясненията. Джуджето се почеса по тила, изкашля се и се изплю.

— Не бих се учудил — каза най-накрая, — ако нилфгардците вече държат в юмрук двата бряга на Яруга, чак до самото устие на Ина. А на вас кое място по Яруга ви трябва?

— Никое конкретно — реши да му отговори Гералт. — Само да е по реката. Искам да плувам с лодка до устието.

Золтан го погледна и се разсмя. Но веднага млъкна, съобразявайки, че това не е било шега.

— Трябва да призная — рече той след кратка пауза, — че намерението ви е доста смело. Но няма как да се осъществи. Цялото южно Бруге е в пламъци, няма да успеете да се доберете до Яруга — или ще ви побият на кол, или ще ви пленят и ще ви изпратят в Нилфгард. А ако по някакво чудо все пак се доберете до реката, няма да имате никакъв шанс да достигнете до устието й. Вече ви казах за моста върху лодките, прехвърлен между Цинтра и брега на Бруге. Този мост се охранява ден и нощ, там не може да премине нищо, освен сьомгата. Вашата спешна и важна работа ще трябва да поизчака. Човек не може да си надскочи задника. Така я виждам аз тази работа.

Изражението на Милва и погледът й ясно свидетелстваха, че и тя мисли същото. Гералт не каза нищо. Чувстваше се отвратително. Костите на лявата ръка и дясното коляно все още бяха разкъсвани от невидимите зъби на тъпа болка, усилваща се още повече от нарастващата, всеобхватна влага. Тормозеха го също така и мъчителни, потискащи, неописуемо неприятни и странни усещания, които никога по-рано не беше изпитвал и с които не умееше да се справя.

Безсилие и отчаяние.

* * *

След два дни дъждът спря и изгря слънце. Горите издишваха изпарения и бързо разсейващи се мъгли, птиците трескаво се заеха с песни да компенсират периода на принудително мълчание. Золтан се развесели и обяви по-продължителна почивка, като обеща след нея да вървят по-бързо и да стигнат до Стария път само за един ден.