Читать «Огнено кръщение» онлайн
Анджей Сапковски
Annotation
Над света е надвиснала опасност да потъне в хаос и мрак, ако бъде лишен от магията и прогреса и бъде удавен в кръв и варварство. Ако магията загине, светът също ще загине. Затова е дошло времето за огнено кръщение, което да донесе пречистване и изкупление.
Бъдещият крал на света трябва да се роди в Нилфгард, затова император Емхир се нуждае от гена на Старата кръв и от Цири, наследницата на Цинтра.
С надеждата да открие Лъвчето, Гералт се отправя към Нилфгард, придружаван от Лютичето и верен помощник, когото открива при дриадите. Ще успее ли да достигне целта си и къде в действителност се намира Цири? Какви са целите на новата тайна организация, създадена да служи на делото на магията? Всичко ще бъде решено в изпитание с огън.
Анджей Сапковски
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
Анджей Сапковски
Огнено кръщение
През поля на разрушения
и огнени кръщения
страданията ви наблюдавах,
додето боят се ожесточава.
И макар че ме раниха зле,
и изпълнен с ужас беше боят,
спасихте ме от бойното поле,
братя по оръжие мои…
Първа глава
Тогава рекла врачката на вещера: „Ето какво ще те посъветвам — обуй железни обувки, вземи в ръка железен жезъл. Отиди с железните обувки на края на света, и пътя пред себе си с жезъла опипвай и със сълзите си го мокри. Върви през огън и вода, не спирай, назад не се обръщай. А когато се протрият обувките железни и жезълът на прах се стрие, когато вятърът и жегата накарат очите ти да пресъхнат, така че вече и сълзица да не можеш да изплачеш, тогава ще намериш на края на света това, което търсиш и обичаш. Може би.“
И тръгнал вещерът през огън и вода, назад не се обръщал. Но нито железни обувки, нито жезъл не взел. Взел само вещерския си меч. Не послушал думите на врачката. И добре направил, защото това била зла врачка.
В храстите се чуваха крясъци на птици.
Склонът на дерето беше покрит с гъста, плътна маса от къпини и кисел трън — идеално място за свиване на гнездо и намиране на храна, така че нищо чудно, че там гъмжеше от птици. Зеленики припяваха звънки трели, брезови скатии и коприварчета чуруликаха, непрекъснато се разнасяше звънкото „пинк-пинк“ на сипките. „Сипките пеят преди да завали“ — помисли си Милва, поглеждайки неволно небето. Не беше облачно. Но сипките винаги пееха преди дъжд. Нямаше да е зле най-накрая да завали.
Мястото точно срещу изхода на котловината беше добра позиция за ловуване, даваща нелоши шансове за добра плячка, особено тук, в Брокилон, богатата на дивеч девствена гора. Владеещите огромно горско пространство дриади ловуваха крайно рядко, а хората се осмеляваха да навлизат тук още по-рядко. Алчните за месо и кожа ловци тук сами ставаха обект на лов. Брокилонските дриади бяха безмилостни към натрапниците. Веднъж Милва беше изпитала това на собствения си гръб.
Така или иначе, в Брокилон имаше достатъчно дивеч. Обаче Милва дебнеше в засада вече повече от два часа и все още нищо не се беше появило в обсега на лъка й. Тя не можеше да ловува в движение — заради царящата от месеци суша върху земята се беше натрупал слой от листа и сухи клонки, които хрущяха при всяка стъпка. При такива условия само неподвижно дебнене в засада можеше да донесе плячка и успех.
