Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 40

* * *

Не стигнаха далеч. Конете се придвижваха с усилие в гъсталака и по обраслите с храсти пътеки, а те не се осмелиха да използват пътищата — отвсякъде долиташе тропот и грохот от преминаващи войски. Мракът ги застигна насред обрасла с храсти падина и там се спряха да нощуват. Дъждът беше спрял. Небето беше светло от пожарите.

Намериха сравнително сухо място, приседнаха, увиха се с наметалата и чуловете. Милва отиде да разузнае наоколо. Веднага щом тя се отдалечи, Лютичето даде воля на дълго сдържаното любопитство, което събуждаше в него брокилонската жена-войн.

— Девойката е като сърничка — мърмореше той. — Върви ти на такива запознанства, Гералт. Стройна и красива, не върви, а танцува. Малко е тесничка в бедрата за моя вкус, и широчка в раменете, но си е жена на място… Двете ябълчици отпред, иха… Направо ще й се пръсне ризата…

— Млъкни, Лютиче.

— По пътя стана така, че случайно я докоснах — продължи замечтано поетът. — Казвам ти, бедрата й са като мрамор. Да, не си скучал през този месец в Брокилон…

Милва, която в този момент се връщаше от разузнаването, чу театралния шепот и забеляза погледа на Лютичето.

— За мен ли бърбориш, поете? Какво се пулиш в мене, веднага щом се обърна? Да не ме е нацвъкала някоя птица по гърба?

— Не можем да се начудим на уменията ти като стрелец — ухили се до зъби Лютичето. — Мисля, че на състезание по стрелба не би имала конкуренти.

— Дърдорко.

— Чел съм — Лютичето погледна многозначително Гералт, — че най-добрите жени-стрелци могат да се намерят сред зериканките, в степните кланове. Някои като че ли си отрязват лявата гръд, за да не им пречи да опъват лъковете. Разправят, че бюстът пречи на тетивата.

— Това сигурно го е измислил някой поет — прихна Милва. — Те си седят и си измислят небивалици, топят си перото в нощното гърне, а глупавите хора им вярват. Какво, да не би да се стреля с гърдите? Тетивата се опъва до устните, в странична стойка, ето така — нищо не й пречи. Приказките за някакво рязане са глупости, измислици на празноглавци, които не мислят за други неща, освен за женски гърди.

— Благодаря ти за признателните думи за поетите и поезията. И за лекцията за стрелбата с лък. Хубаво оръжие е лъкът. Знаете ли какво? Мисля, че точно в тази посока ще се развива военната наука. В бъдещите войни битките ще се водят от разстояние. Ще изобретят такива далекобойни оръжия, че противниците ще могат да се избиват взаимно, без да се виждат!

— Глупости… — оцени накратко Милва. — Лъкът е хубаво нещо, но войната е мъж срещу мъж, на един меч разстояние, и по-силният отсича главата на по-слабия. Винаги е било така и винаги ще бъде така. А ако престане, това ще е и краят на войните. А сега видя как се воюва. В онова село при дигата. Какво съм ти заразправяла и аз. Отивам да поогледам. Конете пръхтят, сигурно наблизо се върти някой вълк…

— Като сърничка е! — Лютичето я съпроводи с поглед. — Хм… Обаче като стана въпрос за селото при дигата и онова, което Милва ти каза, когато седяхме при пропастта… Не мислиш ли, че поне отчасти беше права?