Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 38

— Плановете ми не са се променили. Ще изчакам битката и ще тръгна на юг. Към Яруга.

— Сигурно си откачил — направи гримаса Милва. — Нали виждаш какво става. И с невъоръжено око се вижда, че това не е някаква кавга между немирници, а истинска война. Нилфгард напредва рамо до рамо с Верден. На юг вече със сигурност са преминали Яруга, навярно цялото Бруге, а може би и Соден са в пламъци…

— Трябва да се добера до Яруга.

— Чудесно. А после?

— Ще намеря лодка, ще тръгна надолу, ще опитам да стигна до устието. После кораб… По дяволите, трябва да има някои кораби, тръгващи оттам…

— За Нилфгард? — изсумтя тя. — Значи плановете не са се променили?

— Не си длъжна да ме придружаваш.

— Ясно е, че не съм длъжна. И благодаря на боговете, защото не държа да умирам. Не че ме е страх, но ще ти кажа нещо: не е голямо геройство да се оставиш да те убият.

— Знам — отговори той. — Имам опит. Не бих тръгнал в тази посока, ако не беше необходимо. Но е необходимо, така че ще тръгна. Нищо не може да ме спре.

— Ха! — измери го тя с поглед. — Ама че глас — сякаш някой стърже с нож по дъното на старо гърне. Ако император Емхир те слушаше, щеше да напълни гащи от страх. При мен, стража, при мен, императорска свита, беда, беда, един вещер е тръгнал право към мен, в Нилфгард; като дойде, ще ми вземе и короната, и живота! Загубен съм!

— Престани, Милва!

— Защо? Време е някой да ти каже истината в очите. Проклета да съм, ако съм виждала по-глупав тип от тебе! Отиваш при Емхир да измъкнеш девойката си? Която Емхир е избрал за императрица? Която е измъкнал от ръцете на кралете? Емхир има остри нокти, каквото хване — не го пуска. Кралете не могат да се справят с него, а ти искаш?

Вещерът не отговори.

— До Нилфгард му се приходило — повтори Милва, клатейки глава. — Да повоюва с императора, да му измъкне невястата. А помисли ли какво може да стане? Когато пристигнеш там и намериш своята Цири в покоите й в двореца, цялата в злато и коприна — какво ще й кажеш? Ела с мен, мила, за какво ти е императорският трон, ние двамата ще живеем в колиба, в периодите преди жътва ще гризем кори. Погледни се — куц дрипльо. Дори кафтана и обувките са ти ги дали дриадите, от някакъв елф, умрял от раните си в Брокилон. Знаеш ли какво ще стане, когато госпожичката ти те види? Ще те заплюе в очите, ще ти се изсмее, ще заповяда на лакеите си да те изхвърлят навън и да насъскат кучетата срещу теб!

Милва говореше все по-високо, а накрая почти крещеше. Не само от гняв, но и за да надвика надигащия се тътен. Долу ревяха десетки, може би и стотици гърла. Започваше поредната атака срещу бругенските пешаци. Но сега от две посоки едновременно. Облечените със сини туники с шахматни квадратчета на гърдите верденци галопираха отпред, а иззад езерцата в стремителна атака към фланга на защитниците потегли отряд конници с черни наметала.

— Нилфгардци — подхвърли кратко Милва.

Сега пехотата от Бруге нямаше никакви шансове да устои. Кавалерията проникна през загражденията и моментално разпръсна защитниците с мечовете си. Знамето с кръста падна. Част от пехотинците хвърлиха оръжието и се предадоха, друга част се опитаха да избягат към гората. Но оттам излетя трети отряд — облечени разнородно лековъоръжени конници.