Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 203

На биндугата също кипеше битка. Нилфгардците бяха обкръжили и отрязали от моста войниците, които не бяха избягали и яростно се отбраняваха зад барикада от кедрови и борови дънери. При вида на настъпващата помощ шепата защитници на барикадата нададоха радостен вик. Малко преждевременно. Плътният клин на лирийските войници помете нилфгардците от моста, но сега върху него се посипаха фланговите удари на имперската конница. Ако не беше барикадата и купчините дърва, пречещи и на бягството, и на атаките на кавалерията, пехотата щеше да бъде разбита мигновено. Притиснатите към куповете дърва войници започнаха яростна битка.

За Гералт това беше нещо ново, той не беше запознат с този вид тактически бой. Никаква фехтовка и никаква работа на краката, само хаотично сечене и непрестанни удари, сипещи се от всички страни… Но му помогна това, че той съвсем неочаквано и не напълно заслужено се беше озовал в ролята на командир и сега войниците се биеха за него, прикриваха фланговете му, пазеха му гърба, разчистваха пътя пред него, освобождаваха му място, за да може да замахва и да посича смъртоносно. Но блъсканицата се увеличаваше все повече и повече. Вещерът и армията му вече се биеха рамо до рамо с шепата окървавени и изтощени защитници на барикадата, които бяха предимно наемници-джуджета. Биеха се, обкръжени отвсякъде.

А после пламна огън.

Едната от страните на барикадата, намираща се между биндугата и моста, представляваше огромна купчина от сплетени сухи дърва и клони — непреодолимо препятствие за конете и пехотата. Но сега всичко това пламтеше — някой беше хвърлил там факла. Защитниците отстъпваха, прогонени от горещината и дима. Събрали се накуп, заслепени, пречейки си един на друг, те умираха един след друг под ударите на атакуващите нилфгардци.

Положението спаси Кахир. Благодарение на своя военен опит, той не беше позволил събралите се около него войници да бъдат обкръжени. Беше допуснал да го откъснат от групата на Гералт, но сега се връщаше. Дори се беше сдобил с кон с черен чул, и размахвайки меча си, удари нилфгардците по фланга. След него с див рев в образувалия се проход нахлуха войници с бели наметки с червени ромбове, въоръжени с алебарди и копия.

Гералт направи знака на Аард и удари по пламтящите клони. Не разчиташе на особен ефект, тъй като от няколко седмици не беше употребявал вещерски еликсири. Но все пак имаше резултат. Купчината се взриви и се разпадна, хвърляйки искри.