Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 201

— Не стреляйте! — крещеше Лютичето. — Ние сме свои!

Този път го чуха.

Носеният от течението сал със скърцане се вряза в една от плитчините и застина. Всички наскачаха на островчетата или във водата, предпазвайки се от копитата на хвърлящите къчове и мъчещи се в агония коне. Милва беше последна, защото движенията й изведнъж станаха някак странно бавни. „Уцелили са я със стрела“ — помисли си Гералт, виждайки как тя тромаво се прехвърли през борда и падна върху пясъка. Той скочи към нея, но вампирът го изпревари.

— Нещо се скъса в мен — изрече девойката много бавно и много неестествено. А после притисна ръце към слабините си. Гералт видя как крачолите на вълнените й панталони почервеняват от кръв.

— Сипи ми това върху ръцете. — Регис му подаде извадено от торбата му шишенце. — Сипи ми това върху ръцете, бързо!

— Какво й е?

— Помята. Дай ми нож, трябва да разрежа дрехите й. И се отдръпни.

— Не — каза Милва. — Искам да остане.

По бузата й потече сълза.

Мостът над тях трещеше от войнишки ботуши.

— Гералт! — крещеше Лютичето.

Когато вещерът видя какво прави вампирът с Милва, смутено се извърна. Забеляза как по моста се носят войници с бели наметки. От десния бряг, откъм биндугата, все още се чуваха крясъци.

— Бягат! — въздъхна Лютичето, хващайки вещера за ръкава. — Нилфгардците вече са на дясното предмостие! Там все още се води бой, но повечето войници бягат към левия бряг! Чуваш ли? Ние също трябва да бягаме!

— Не можем — стисна зъби вещерът. — Милва пометна. Няма да може да ходи.

Лютичето изруга.

— Значи трябва да я носим — отвърна той. — Това е единствената възможност.

— Не е единствената — каза Кахир. — Гералт, на моста!

— Защо?

— Да спрем бягството. Ако нордлингите удържат поне за малко десния подстъп към моста, може би ще ни се удаде да се измъкнем на левия бряг.

— Как смяташ да спреш бягството?

— Вече съм командвал войски. Хайде — по опората и на моста!

На моста Кахир веднага демонстрира, че наистина има опит и умее да прекратява паниката сред войниците.

— Накъде, кучи синове? Накъде, помияри! — викаше той, подкрепяйки всеки вик с юмручен удар, повалящ тичащите по моста. — Стой! Стойте, проклети негодници!

Някои от бягащите — далеч не всички — се спираха, изумени от крясъците и от проблясването на меча, който развърташе Кахир. Други се опитваха да се промъкнат зад гърба му. Но Гералт също извади меча си и се включи в операцията.

— Къде! — изкрещя той, спирайки с мощен удар един от бягащите. — Къде? Стой! Обръщай се!

— Нилфгард, господине! — извика войникът. — Там е касапница! Пуснете ме!

— Страхливци! — изкрещя качващият се на моста Лютичето с такъв глас, какъвто Гералт изобщо не беше очаквал от него. — Проклети страхливци! Заешки сърца! Бягате, спасявате си кожите? За да изживеете живота си в срам, подлеци!

— По-силни са, господин рицарю, няма да издържим!