Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 202

— Стотникът е убит… — простена друг. — Десетниците избягаха. Смъртта идва!

— Трябва да се спасяваме!

— Вашите другари — извика Кахир, размахвайки меча — продължават да се бият на предмостието и на биндугата. Всички на бой! Позор за този, който не им се притече на помощ! След мен!

— Лютиче — прошепна вещерът, — слез на острова. Заедно с Регис отнесете Милва на левия бряг. Е, какво стоиш?

— След мен, момчета! — крещеше Кахир, размахвайки меча. — Всички, които вярват в боговете — след мен! Към биндугата! Да ги избием!

Няколко войници подхванаха възгласите с различна степен на решителност. Някои от онези, които бяха избягали, се засрамиха и се върнаха, присъединявайки се към армията на моста. Армия, начело на която се бяха оказали един вещер и един нилфгардец.

Може би тази армия наистина щеше да се хвърли в боя, но в този момент към подходите на моста се втурнаха конници с черни наметала. Нилфгардците пробиха отбраната и нахлуха на моста, по дъските загърмяха подковите на конете им. Част от спрелите се войници отново хукнаха да бягат, друга част нерешително се спряха. Кахир изруга. На нилфгардски. Но никой, освен вещера, не обърна внимание на това.

— Когато започнеш нещо, трябва да го приключиш! — промърмори Гералт, стискайки меча си в ръка. — Да вървим към тях. Трябва да привлечем войниците да ни последват.

— Гералт. — Кахир се спря и го погледна неуверено. — Искаш аз… да убивам своите? Не мога…

— Майната й на тази война! — изскърца със зъби вещерът. — Но тук става въпрос за Милва. Ти се присъедини към дружината ни, сега решавай. Или идваш с мен, или заставаш на страната на онези с черните наметала. Решавай бързо!

— Идвам с теб.

И стана така, че един вещер и един съюзил се с него нилфгардец закрещяха диво, размахаха мечовете си и без да се замислят, се хвърлиха напред; двама спътници, двама приятели, двама съратници — хвърлиха се срещу общ враг, в неравен бой. И това беше общото им огнено кръщение. Кръщение чрез обща битка, ярост, безумие и смърт. Двамата приятели отиваха на смърт. Или поне така си мислеха. Защото нали не можеха да знаят, че няма да умрат в този ден, на този мост над река Яруга. Не знаеха, че им е предопределена друга смърт. На друго място и в друго време.

Нилфгардците имаха на ръкавите си сребърни бродерии, изобразяващи скорпиони. С няколко бързи удара на дългия си меч Кахир уби двама. Гералт съсече други двама със сихила. После скочи на перилото на моста, затича се по него и нападна останалите. Той беше вещер, за него беше дребна работа да запази равновесие, но акробатичният му номер смая нилфгардците и ги завари неподготвени. Те така си и умряха, неуспели да се съвземат от изумлението; изкования от джуджетата меч разсече ризниците им, сякаш са от вълна. Кръвта плисна върху протритите дъски на моста.

Когато видя бойното предимство на предводителите си, отбраняващата моста армия, сега вече увеличила количеството си, поде невъобразим рев, в който си пролича нарастващия й боен дух. И стана така, че онези, които само допреди минута бяха паникьосани бегълци, сега се хвърлиха срещу нилфгардците като разярени вълци, сечейки наляво и надясно с мечовете и брадвите си, мушкайки с копията си, удряйки със сопите и алебардите си. Перилата се срутиха, конете започнаха да падат във водата заедно с черните си ездачи. Ревящата армия се изля на предмостието, продължавайки да тласка пред себе си Гералт и Кахир, случайните си командири, и да не им позволява да направят това, заради което бяха започнали цялата тази история. А те я бяха започнали заради едно-единствено нещо: колкото се може по-бързо да се измъкнат, да се върнат при Милва и да избягат заедно на левия бряг.