Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 200

— А би трябвало — каза Лютичето. — Салът нямаше да спаси никого, а щеше да ги отнесе направо в ръцете на нилфгардците от десния бряг. Ние също трябва да избягваме десния бряг. С лирийците може да се опитаме да се договорим, но Черните ще ни избият безмилостно…

— Носи ни все по-бързо — подхвърли Милва, като се изплю във водата и се загледа надолу. — А дълбочината е средна. Сега и едните и другите могат да ни целунат задниците. Завоите тук не са големи, бреговете са равни и са обрасли с върби. Плуваме надолу по течението на Яруга, няма да ни настигнат. Бързо ще им омръзне.

— Глупости — изстена салджията. — Пред нас е Червената биндуга²⁷… Там има мост. И плитчина. Салът ще затъне. Ако ни изпреварят, ще ни чакат там…

— Нордлингите няма да ни изпреварят. — Регис посочи левия бряг. — Имат си собствени проблеми.

Наистина, на десния бряг се водеше ожесточена битка. Центърът й беше в гората и това си личеше по бойните викове, но на много места черните и разноцветните конници се биеха с мечове в крайбрежната вода, труповете с плясък падаха в реката. Шумът и звънтенето на метал постепенно утихваха, салът величествено, но и доста бързо се носеше надолу по течението.

В храсталака на брега вече не се виждаха брони, не се чуваха звуците на преследване. Гералт беше започнал да се надява, че всичко ще свърши по добър за тях начин, но в този момент видя дървения мост, свързващ двата бряга. Реката под моста беше накъсана от островчета, на най-големия от които се издигаше една от опорите на моста.

— Там навсякъде е плитко — въздъхна салджията. — Само по средата може да се преплува, вдясно от острова. Течението ни носи натам, хващайте прътовете, може да са ни от полза, ако заседнем.

— На моста има войници. — Кахир заслони очите си с длан. — На моста и на биндугата.

Вече всички виждаха тези войници. И всички видяха как от гората зад биндугата изведнъж изскочиха конници с черни и зелени наметала, които нападнаха войниците на моста. Вече можеше да се чуе тътенът на битката.

— Нилфгардци — отбеляза сухо Кахир. — Тези, които ни преследваха. Значи на моста са нордлинги…

— За прътовете! — извика салджията. — Докато се бият, можем да се промъкнем!

Не се промъкнаха. Вече бяха съвсем близо до моста, когато той затрещя от стъпките на бягащи войници. Върху ризниците на войниците имаше бели наметки, украсени с червени ромбове. Повечето носеха арбалети, които сега бяха облегнати на перилата на моста и насочени към приближаващия се сал.

— Не стреляйте, момчета! — закрещя с цяло гърло Лютичето. — Не стреляйте! Ние сме свои.

Войниците не го чуха. Или не искаха да го чуят.

Залпът от арбалетите се оказа с трагични последствия. Една от стрелите прониза салджията, все още опитващ се да управлява сала с помощта на пръта си. Кахир, Милва и Регис своевременно бяха успели да се скрият зад борда. Гералт сграбчи меча си и отби една от стрелите, но те бяха много. Лютичето, който все още крещеше и размахваше ръце, като по чудо не беше уцелен. Но градушката от стрели предизвика истинска касапница сред конете. Резервният сивушко, уцелен от три стрели, рухна на колене. В гърчове падна и враният кон на Милва, строполи се и дорестият жребец на Регис. Улучената в задницата Плотка се изправи на задните си крака и падна зад борда.