Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 199

— Майсторски изстрели — обади се спокойно Регис иззад гърба на вещера. — Но по-добре хващай пръта. Все още сме твърде близо до брега, а течението ни носи към плитчина.

Стрелкинята и Гералт се обърнаха.

— Ти си жив? — попитаха те в един глас.

— А вие да не мислехте — вампирът посочи стрелата с черни пера, — че някакво парченце от кол може да ми навреди?

Нямаше време да се чудят. Салът отново се завъртя и заплува по течението. Но на завоя на реката отново имаше пясъчен нанос и плитчина, а на брега стана черно от нилфгардци. Някои влизаха във водата и вдигаха лъковете си. Всички, включително и Лютичето, хванаха прътовете. Скоро прътовете спряха да достигат дъното — течението беше отнесло сала в дълбокото.

— Добре — въздъхна Милва, оставяйки пръта. — Сега вече няма да ни достигнат…

— Един достигна до плитчината! — извика Лютичето. — Готви се да стреля! Скрийте се!

— Няма да уцели — студено прецени обстановката Милва.

Стрелата плесна във водата, на два сажена от сала.

— Отново се прицелва! — извика трубадурът, поглеждайки иззад борда. — Внимание!

— Няма да уцели — повтори Милва, намествайки предпазителя на левия си лакът. — Лъкът му е добър, но от него не става стрелец. Много се горещи. След изстрела скача и се тресе като жена, на която й пълзи охлюв по задника. Дръжте конете, да не ме съборят.

Този път нилфгардецът стреля твърде високо. Стрелата изсвистя над сала. Милва вдигна лъка, разкрачи се, бързо опъна тетивата до бузата си и я пусна нежно, без изобщо да променя позата си. Нилфгардецът рухна във водата като поразен от мълния, течението го понесе. Черното му наметало се изду като мехур.

— Така се прави. — Милва отпусна лъка. — Само че на този му е късно да се учи.

— Останалите идват подир нас. — Кахир посочи десния бряг. — И се обзалагам, че няма да прекратят преследването. Не и след като Милва простреля офицера им. Реката се вие, на следващия завой течението отново ще ни приближи към техния бряг. Те знаят това и ще ни чакат…

— Сега имаме друг проблем — каза салджията, надигайки се от трупа на помощника си. — Сега течението ни носи право към левия бряг. О, богове, обстрелват ни от две посоки… И всичко е заради вас, господа! Тази кръв ще тежи на вашата съвест…

— Затваряй си устата и се хващай за пръта!

На левия, плоския бряг, сега вече се тълпяха, крещяха и размахваха ръце конниците, в които Лютичето беше разпознал лирийски партизани. Гералт отново забеляза белия конник. Не беше сигурен, но му се стори, че това е жена. Светлокоса жена с ризница, но без шлем.

— Какво крещят? — наостри уши Лютичето. — Май нещо за някаква кралица?

Виковете на левия бряг се усилиха. Започна да се чува звънтенето на метал.

— Това е битка — оцени бързо Кахир. — Погледнете. От гората излизат имперски войски. Нордлингите са бягали от тях. А сега са в капан.

— Изходът от капана — Гералт се изплю във водата — е бил салът. Те, изглежда, са искали да спасят поне кралицата си и главните си военачалници, като ги прехвърлят на другия бряг. А ние им откраднахме сала. Ах, не ни обичат сега, не ни обичат…