Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 197

— Велико Слънце! — ахна Кахир. — Отби ги… Отби две стрели! Невероятно! Никога не съм виждал подобно нещо!

— Няма и да видиш! За пръв път в живота си успявам да направя това! Скрийте се зад борда!

Но войниците от пристана прекратиха обстрела, виждайки, че течението носи сала право към техния бряг. Водата се запени от вкарвани в реката коне. Пристанът се изпълни от нови конници. Бяха поне двеста.

— Помагайте! — закрещя салджията. — Хващайте прътовете, благородни господа! Носим се право към брега!

Разбраха веднага какво трябва да направят, а прътовете, за щастие, бяха достатъчно. Регис и Лютичето държаха конете, а Милва, Кахир и вещерът помагаха на салджията и глуповатия му помощник. Салът, оттласнат с пет пръти едновременно, се обърна и увеличи скоростта си, явно насочвайки се към средата на реката. Войниците на брега отново нададоха викове и се хванаха за лъковете. Изсвистяха няколко стрели, един от конете зацвили диво. За щастие подхванатият от течението сал плуваше бързо и се отдалечаваше все повече и повече от брега и от обсега на лъковете.

Вече бяха на средата на реката. Салът се люлееше. Конете пристъпваха и цвилеха, изтръгваха се от вкопчилите се в поводите им Регис и Лютичето. Конниците на брега ревяха и им се заканваха с юмруци. Гералт изведнъж забеляза сред тях ездач на бял кон, който размахваше меч и като че ли раздаваше заповеди. След минута кавалкадата отстъпи към гората и се понесе в галоп по ръба на високия бряг. В крайбрежния храсталак проблясваха ризници.

— Няма да изостанат — изстена салджията. — Знаят, че след завоя течението отново ще ни понесе към техния бряг… Дръжте прътовете готови, господа! Когато ни обърне към десния бряг, трябва да помогнем на лодката да преодолее течението и да акостираме. Иначе лошо ни се пише!

Салът плуваше, леко отклонявайки се към десния бряг, към висок склон, обрасъл с борове. Левият бряг, от който сега се отдалечаваха, стана плосък, с вдаден в реката полукръгъл пясъчен насип. На насипа в галоп излизаха конници и със засилка скачаха във водата. До насипа явно имаше плитчина и конниците навлизаха доста в реката, преди водата да стигне до коремите на конете.

— Ще се приближат на един изстрел разстояние! — прецени мрачно Милва. — Скрийте се.

Отново засвистяха стрели, някои от които се забиха в дъските. Но отбиващото се от плитчината течение бързо понесе сала към остър завой при десния бряг.

— Сега за прътовете! — извика уплашеният салджия. — По-живо, да акостираме, докато не ни е прихванал бързеят!

Но се оказа, че това не е толкова лесно. Течението беше бързо, водата — дълбока, а салът — голям, тежък и трудноподвижен. Отначало изобщо не реагираше на усилията им, докато прътовете не се опряха в дъното. Вече изглеждаше, че усилията им ще имат резултат, когато Милва изведнъж пусна пръта и безмълвно посочи към десния бряг.