Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 182

— Може и да не са дървари — замисли се Кахир. — Дали и това не е армия? Някакви сапьорски дейности?

— Не, това са дървари — обади се Регис. — Явно нищо не може да ги откаже от добива на ангренско злато.

— Какво злато?

— Вгледайте се в тези дървета. — Вампирът за пореден път заговори с тона на всезнаещ мъдрец, който поучава несъобразителни деца. Случваше се да използва този тон доста често, което малко дразнеше Гералт.

— Тези дървета — продължи Регис — са кедри, явори и ангренски борове. Много ценен материал. Тук навсякъде се секат дърва, които се товарят в салове и се превозват надолу по реката. Брадвите звънтят ден и нощ. Войната, която виждаме и чуваме, придобива смисъл. Нилфгард, както знаете, владее устието на Яруга, Цинтра и Верден, както и Горен Соден. А в този момент — вероятно Бруге и част от Долен Соден. Това означава, че плаващият от Ангрен дървен материал вече снабдява имперските дъскорезници и корабостроителници. Следователно северните кралства се опитват да спрат извозването на дървен материал, а нилфгардците, напротив — искат да секат и превозват колкото се може повече.

— А на нас, както обикновено, не ни върви — поклати глава Лютичето. — Защото пътуваме към Каед Дху, точно през средата на Ангрен и през тази „дървена“ война. По дяволите, няма ли някой друг път?

* * *

„Същия въпрос — спомни си вещерът, гледайки залязващото над Яруга слънце — зададох и аз на Регис, веднага щом тропотът на копита утихна в далечината, всичко наоколо се успокои и ние най-накрая можехме да продължим по пътя си.“

* * *

— Друг път до Каед Дху? — замисли се вампирът. — За да заобиколим хълма и да избегнем маршрута на войската? Да, има такъв път. Но не е много удобен и безопасен. И е по-дълъг. Обаче гарантирам, че там няма да попаднем на войска.

— Разказвай.

— Можем да свърнем на юг и да опитаме да преминем през падината в завоя на Яруга. През Исгит. Знаеш ли Исгит, вещерю?

— Знам го.

— Преминавал си някога през широколистните гори?

— Да.

— Спокойствието в гласа ти — изкашля се вампирът — подсказва, че одобряваш идеята. Е, ние сме петима, включително вещер, войник и стрелкиня. Опит, два меча и лък. Твърде малко, за да се справим с нилфгардски разезд, но за Исгит трябва да е достатъчно.

„Исгит — помисли си вещерът. — Трийсет и няколко квадратни мили блата и тресавища, изпъстрени с езерца. И мрачни широколистни гори със странни дървета. Стволовете на някои от тях са покрити с люспи, а дънерите им са като луковици, изтъняващи към върха, към плоските и гъсти корони. Други са ниски и криви, издигат се върху преплетени като пипалата на октопод корени, и от голите им клони висят бради от мъх и изсъхнали блатни лишеи. Брадите постоянно помръдват, но не от вятъра, а от отровен блатен газ. Исгит или Блатняк, но «Смърдяк» би било по-точното наименование.

А в блатата, тресавищата и езерцата, обрасли с водна леща и водна чума, гъмжи от живот. Там живеят не само бобри, жаби, костенурки и водни птици. В Исгит е пълно и с много по-опасни същества, въоръжени с щипки, пипала и хващателни крайници, с които могат да ловят, осакатяват, потопяват и разкъсват на парчета. Тези същества са толкова много, че никой никога не е успявал да ги изброи и класифицира. Дори вещерите.“