Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 180

Анджей Сапковски

— Може и така да се каже — съгласи се Регис. — Макар и да смятам, че мутация, разтеглена достатъчно дълго във времето, престава да бъде мутация, а се превръща в еволюция. Но това, което ти каза за физическото устройство, е много точно. Приспособяването към слънчевата светлина е било печално необходимо за нас. За да оцелеем, е трябвало да наподобяваме на хората в това отношение. Мимикрия, бих казал. Впрочем, имаща последствия. Ако мога да използвам метафора: легнахме в болнично легло.

— Не разбрах.

— Има основания да се смята, че продължителното подлагане на слънчева светлина е смъртоносно. Съществува теория, че след около пет хиляди години светът ще бъде заселен само от лунарни същества, активни нощем.

— Добре, че няма да доживея дотогава — каза Кахир, широко прозявайки се. — Не знам как е при вас, но на мен усилената дневна активност ми подсказва за необходимостта от нощен сън.

— На мен също — протегна се вещерът. — А до изгрева на убийственото слънце са останали само няколко часа. Но преди да ни е повалил сънят… Регис, в рамките на науката и разширяването на знанията, развенчай още някой мит за вампирите. Обзалагам се, че е останал поне един.

— Именно — кимна вампирът. — Още един. Последният, съвсем не най-маловажният. Това е мит, продиктуван от вашите сексуални фобии.

Кахир тихо прихна.

— Оставих мита за накрая — Регис измери нилфгардеца с поглед, — и тактично не бих споменавал за него, но Гералт сам поиска, така че нямам причини да ви го спестявам. Най-силните страхове на хората са на сексуална основа. Девойка, губеща съзнание в прегръдките на смучещ кръвта й вампир, младеж, подлуден от действията на вампирка, обсипваща с целувки тялото му. Така си ги представяте тези неща. Орално насилие. Жертвата на вампира се парализира от страх и вампирът я принуждава да прави орален секс. По-точно — отвратителна пародия на орален секс. А в секса, изключващ продължаване на рода, има нещо противно.

— Говори за себе си — изсумтя вещерът.

— Акт, завършващ не със зачатие, а със задоволяване и смърт — продължи Регис. — Вие сте направили от това зловещ мит. Сами мечтаете подсъзнателно за нещо подобно, но ви отвращава мисълта, че можете да дадете нещо такова на партньора или партньорката си. Така че митологичният вампир прави това вместо вас, израствайки по този начин до очарователен символ на злото.

— Не ви ли казах? — възкликна Милва, веднага след като Лютичето й обясни какво е имал предвид Регис. — Не се говори за нищо друго, само за едно. Уж се започва с умни приказки, а все се стига до задника!

* * *

Тръбенето на жеравите в далечината поутихна.

„На следващата сутрин — спомни си вещерът — вече в много по-добро настроение, потеглихме на път. И тогава, съвсем неочаквано, отново ни застигна войната.“

* * *

Преминаваха през обрасла с храсти борова гора, практически безлюден и стратегически маловажен район, който едва ли можеше да привлече агресорите. Макар от имперските земи да ги разделяше само Голяма Яруга, тази граница не беше лесна за преодоляване. Затова и изненадата им беше толкова голяма.