Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 184

— От този горски въздух скоро ще ми поникне козина, по дяволите — подхвърли шеговито Лютичето. — Нощем сънувам кръчми, бира и баня. А първобитната природа да я вземат първобитните дяволи, защото много се съмнявам в благотворното й влияние върху здравето, особено психическото. Споменатите друиди са най-добрият пример за това, тъй като не са много наред с главите. Малко са чалнати на тема природа и опазването й. Малко ли пъти съм бил свидетел как са изпращали петиции на властите? Не ловувайте, не сечете дървета, не изхвърляйте отходните води в реките и други подобни дивотии. А върхът на глупостта им се прояви, когато цялата им делегация при крал Ейтан в Цидарис се яви с венци от имел. Аз точно тогава бях там…

— И какво искаха? — поинтересува се Гералт.

— Както знаете, населението на кралство Цидарис се прехранва главно с риболов. Друидите настояваха кралят да използва само мрежи с определена големина на дупките, и сурово да наказва рибари, чиито дупки се окажат по-малки от разрешените. На Ейтан му увисна ченето, а онези с имеловите венци му обясниха, че дупките с такава големина са единственият начин да се предпазят рибните запаси от унищожение. Но кралят ги изведе на терасата, посочи им морето и им разказа как веднъж най-смелият от мореплавателите му плувал два месеца на запад и се върнал, защото водата на кораба свършила, а на хоризонта нямало и следа от суша. И ги попита дали те, друидите, смятат, че може да се свърши цялата риба в такова море. Напълно е възможно, отговориха те, макар че несъмнено морският риболов ще издържи най-дълго като източник на храна, взета направо от природата. Но ще дойде време, когато рибата ще започне да не стига и гладът ще стане проблем. Затова непременно рибарските мрежи трябва да са с големи дупки, за да се ловят по-стари риби и да се пазят малките. Ейтан попита кога, според друидите, ще настъпи този ужасен ден на глад, а те отговориха, че скоро, след около две хиляди години по техните прогнози. Кралят любезно се сбогува с тях и ги помоли да не се притесняват и да дойдат отново след около хиляда години. Тогава щял да помисли над предложението им. Друидите не разбраха шегата и се опитаха да възразят, но бяха изхвърлени през вратата.

— Такива са си те, друидите — потвърди Кахир. — При нас, в Нилфгард…

— Аха! — възкликна триумфално Лютичето. — „При нас, в Нилфгард!“ А вчера, когато те нарекох нилфгардец, така подскочи, сякаш те е ужилил стършел! Може би най-накрая ще решиш какъв си, Кахир?

— За вас си оставам нилфгардец — сви рамене Кахир, — виждам, че нищо не може да ви убеди. Но за да сме точни, трябва да знаете, че в империята нилфгардци се наричат само коренните жители на столицата и близките й околности, намиращи се в Долна Алба. Моят род произлиза от Виковаро, следователно…

— Млъкнете! — обади се неочаквано и не особено любезно яздещата най-отпред Милва.

Всички веднага млъкнаха и спряха конете си, знаейки, че девойката вижда, чува или инстинктивно усеща ако наблизо има нещо, което ще могат да изядат, ако стрелкинята успее да се промъкне и да го уцели със стрела. Милва наистина хвана лъка, но не скочи от седлото. Значи не ставаше въпрос за лов. Гералт се приближи предпазливо.