Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 181

Проявите на войната не бяха толкова ефектни, колкото в Бруге и Соден, където нощем хоризонтът сияеше от зарева, а денем стълбове от черен дим пронизваха небесната синева. Тук, в Ангрен, не беше толкова зрелищно. Беше по-зле. Пътниците внезапно забелязаха стадо гарвани, кръжащи над гората с диви крясъци, а скоро се натъкнаха и на труповете. Макар и те да бяха с разкъсани дрехи и невъзможни за разпознаване, по тях си личаха безпогрешни признаци за насилствена и жестока смърт. Тези хора бяха убити в бой. И не само. Повечето трупове лежаха в храстите, но някои, зверски осакатени, висяха от клоните на дърветата, овесени за крака или ръце; други подаваха овъглените си крайници от угаснали клади, или стърчаха от колове. И воняха. Целият Ангрен изведнъж започна да смърди със зловещата, отвратителна миризма на варварство.

Скоро се наложи да се крият в деретата и в храсталаците, защото отляво и отдясно, отпред и отзад земята се разтресе от тропота на копита на кавалерийски коне. И все нови и нови отряди минаваха покрай укритията им, вдигайки прах.

* * *

— Отново — поклати глава Лютичето. — Отново не знаем кой с кого се бие и защо. Отново не знаем кой е зад нас, кой е пред нас и накъде са тръгнали. Кой напада и кой отстъпва. По дяволите! Не помня дали съм ви го казвал, но войната винаги ми е приличала на обхванат от пожар бордей…

— Казвал си го поне стотина пъти — прекъсна го Гералт.

— За какво се бият тук? — изплю се поетът. — За безплодната земя и пясъците? Защото в тази прекрасна страна няма нищо друго!

— Сред онези, които лежаха в храсталака, имаше и елфи — обади се Милва. — Тук бродят отряди на Scoia’tael, винаги са бродели. Оттук минава пътят на доброволците, които отиват от Дола на Блатхан и Сините планини към Темерия. Някой е решил да прегради този път. Така ми се струва.

— Не е изключено темерийската армия да организира тук засади на „катериците“ — съгласи се Регис. — Но войските в района ми се виждат твърде много. Подозирам, че и нилфгардците са се прехвърлили през Яруга.

— Аз също подозирам това — леко се намръщи вещерът, наблюдавайки каменното изражение на Кахир. — По труповете, които видяхме сутринта, имаше явни следи от нилфгардските методи за водене на война.

— И едните, и другите са една стока — промърмори Милва, неочаквано защитавайки младия нилфгардец. — И няма какво да се мръщиш на Кахир, защото сега и двамата сте еднакви и ви свързва една и съща участ. Него го чака смърт, ако попадне в ръцете на Черните, а и ти наскоро едва успя да избегнеш темерийското бесило. Какво има да гадаем какви войски са пред нас, какви — зад нас, кои са чужди и кои са свои, кои са добри и кои — лоши? Отсега нататък всичките са ни неприятели, независимо какви цветове носят.

— Права си.

* * *

— Интересно — каза Лютичето, когато на следващия ден отново се бяха притаили в едно дере, изчаквайки да премине поредната кавалкада. — Войската галопира по хълмовете така, че земята се тресе, а отдолу, от Яруга, се чуват брадви. Дървари си секат гората, сякаш нищо не е станало. Чувате ли?