Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 170
Анджей Сапковски
Децата, заобиколили в кръг странстващия разказвач на приказки Подсвирчо, започнаха да протестират, вдигайки неописуема и хаотична врява. Най-накрая Конор, синът на ковача, който беше най-големият, най-силният и най-смелият, а освен това беше донесъл на разказвача зелев сок и картофи с пръжки, се изяви като представител на общественото мнение.
— Как така?! — възкликна той. — Как така, дядо? Как стига толкова за днес?! Може ли да се прекъсва приказката на такова място? Да ни оставяте в неведение? Искаме да знаем какво е станало по-нататък! Не можем да чакаме, докато наминете пак през селото, защото това може да стане след половин или дори след цяла година! Разказвайте по-нататък!
— Слънцето залезе — каза старчето. — Време е да си лягате, дечица. Ако утре сутринта по време на работа започнете да пъшкате и да се прозявате, какво ще кажат родителите ви? Знам какво ще кажат. Пак им е разказвал приказки до полунощ старият Подсвирчо, напълнил е главите на децата с небивалици, не им е дал да се наспят. Така че когато пак се появи в селото, не бива да му даваме нищо — нито каша, нито питка, нито сланинка, а направо ще го изгоним този дядо, че от неговите приказки никаква полза няма, само неприятности носи.
— Няма да кажат така! — извикаха в хор децата. — Разказвайте още, дядо! Молим ви!
— Хм — промърмори старецът, поглеждайки слънцето, част от което вече се беше скрило зад дърветата на другия бряг на Яруга. — Така да бъде. Но уговорката ни е такава: един от вас ще изтича до вкъщи и ще донесе малко кисело мляко, за да си наквася гърлото. А останалите — помислете за чии съдби да разкажа, защото няма да успея да ви разкажа за всичките, дори и да говоря до сутринта. Трябва да си изберете за кои да бъде днес, и за кои — следващия път.
Децата отново вдигнаха шум, опитвайки се да се надвикат.
— Тихо! — извика Подсвирчо, размахвайки тояжката си. — Казах да изберете, а не да цвърчите като сойки. Е, какво — за кои съдби да разкажа?
— За Йенефер — каза Нимуе, най-малката от слушателите, която наричаха Лакътка заради ръста й. Тя галеше спящата на земята котка. — Разкажете за по-нататъшната съдба на магьосницата, дядо. Как тя е избягала с магия от този кове… ковен на Голо бърдо, за да спаси Цири. Искам да чуя това, защото когато порасна, ще стана магьосница.
— Да бе! — извика Броник, синът на мелничаря. — Избърши си сополите от носа, Лакътке, защото в магьосническото училище не вземат сополанки. А вие, дядо, разкажете не за Йенефер, а за Цири и Плъховете, как са ходели да правят грабежи и са се биели…
— Я тихо — обади се Конор, навъсен и замислен. — Много сте глупави. Ако искаме да чуем още нещо днес, нека да е в някакъв ред. Разкажете ни за Гералт и дружината му, дядо, как са тръгнали край Яруга…
— Аз искам за Йенефер — изписука Нимуе.
— Аз също — обади се Орла, по-голямата й сестра. — Искам за нейната любов с вещера. Как са се обичали! Само че нека завърши щастливо, дядо! Не искам да има смърт, не!
— Тихо, глупачке, на кого му е интересно за любов? Искаме за война, за битки!
