Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 168

— И това се случва — сви рамене Йенефер. — Съдбата понякога си устройва шеги.

— Съдбата — каза тихо Фрингила — наистина е непредсказуема, като немирно дете. Понякога приятелите ти ти обръщат гръб, а враговете са ти от полза. Например можеш да поговориш с тях насаме. Никой няма да се опита да ти попречи, да те прекъсне, да те подслуша. Всички си мислят — за какво могат да разговарят едни врагове? За нищо съществено. Просто си казват обичайните баналности, като от време на време подхвърлят нещо саркастично.

— Несъмнено всички така си мислят — кимна Йенефер. — И правилно постъпват.

Фрингила не се смути.

— Тъкмо при такива условия ще е по-удобно за нас да засегнем някоя важна и небанална тема.

— Каква тема имаш предвид?

— Темата за бягството, което обмисляш.

Йенефер, която в този момент отваряше втората стрида, за малко да си пореже пръста. Огледа се крадешком, после погледна към нилфгардката под полуспуснатите си мигли. Фрингила Виго се усмихваше едва забележимо.

— Бъди така добра да ми заемеш ножа. За стридите. Вашите стриди са великолепни. При нас, на юг, не е лесно да се намерят такива. Особено сега, в условията на военна блокада… Блокадата е много неприятно нещо, нали?

Йенефер тихо се изкашля.

— Забелязах. — Фрингила погълна скаридата и се пресегна за втора. — Да, Филипа ни гледа. Асире също. Асире вероятно се притеснява дали съм лоялна към ложата. Лоялността е застрашена. Тя е готова да повярва, че съм се поддала на състраданието. Да видим… Любимият ти е потрошен. Момичето, което смяташ за своя дъщеря, е изчезнало, може и да е хвърлена в тъмница… Или да е заплашена да умре? А може би просто я използват за карта в мошеническа игра? Честно казано, аз не бих издържала. Незабавно бих избягала оттук. Моля те, вземи ножа. Стига толкова стриди, трябва да се грижа за фигурата си.

— Блокадата е доста неприятно нещо, както ти благоволи да забележиш — прошепна Йенефер, гледайки в зелените очи на нилфгардската магьосница. — Направо вредно. Не ти позволява да направиш това, което желаеш. Е, може да се преодолее, стига да имаш… средства. А аз ги нямам.

— Разчиташ на това, че аз ще ти ги дам? — Нилфгардката се вторачи в грапавата черупка от стрида, която все още държеше в ръката си. — О, за това не може да става и дума. Аз съм лоялна към ложата, а ложата явно не желае да хукнеш да спасяваш любимите си хора. Освен това съм ти неприятел. Как можа да забравиш това, Йенефер?

— Наистина! Как можах?

— А някоя моя приятелка — каза тихо Фрингила, — бих предупредила, че дори и да разполага с компонентите за телепортационно заклинание, не би могла да разруши блокадата незабележимо. Такава операция изисква време и прекалено се набива в очи. Малко по-добре би било да използва някой незабележим, стихиен притегател. Повтарям — мъничко. Телепортирането с импровизиран притегател, както несъмнено знаеш, е много рисковано. Не бих посъветвала някоя приятелка да поеме подобен риск. Но ти не си такава.