Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 171

— За вещерския меч!

— За Цири и за Плъховете!

— Затваряйте си плювалниците! — изгледа страшно всичките Конор. — Че ще взема пръчката да ви хвърля един бой, дребосъци! Казах: подред. Нека дядото разкаже за вещера, за това как е пътешествал с Лютичето и Милва…

— Да! — изписука отново Нимуе. — За Милва, искам да чуя за Милва! Защото ако не ме вземат за магьосница, ще стана стрелкиня!

— Значи избрахме! — каза Конор. — И точно навреме, че гледайте, дядото е започнал да задрямва, само клюма нос… Ей, дядо! Да не заспите! Разкажете ни за вещера Гералт. От мястото, където дружината спря при Яруга.

— Само че за начало — намеси се Броник, — за да не ни гризе любопитството, дядо, кажете ни поне по малко за останалите. Какво е станало с тях. Така ще ни е по-лесно да чакаме, докато се върнете в селото, за да продължите приказката. Поне накратко разкажете за Йенефер и Цири. Моля ви.

— Йенефер — изсумтя дядо Подсвирчо — с магия изхвърчала от магьосническия замък, наречен Голо бърдо. И цопнала право в морето. Сред океанските бушуващи вълни и острите скали. Но не се страхувайте, деца, това е дреболия за една магьосница. Не се удавила, на островите Скелиге попаднала, съюзници намерила. Защото, видите ли, огромна злоба се надигала в нея към магика Вилгефорц. Сигурна била, че е отвлякъл Цири, и смятала да го намери, жестоко да си отмъсти и Цири да спаси. Това е. Някой ден ще ви разкажа как е станало.

— А Цири?

— Цири продължавала да граби с Плъховете, под името на Фалка скрита. Нравело й се разбойническото житие, защото, въпреки че никой за това не знаел, имало тогава в нея злоба и жестокост — всичко лошо, в човека що се крие, на повърхността излязло и полека-лека над доброто надделявало. О, огромна грешка вещерите в Каер Морхен са направили, когато да убива са я учили! И Цири сеела е смърт, не знаейки, че тя, самата смърт, я следва по петите. Защото страшният Бонхарт на пътя бил и вече я следил. Но за това ще ви разкажа друг път. За вещера послушайте сега.

Децата притихнаха, наобиколиха стареца в тесен кръг. Заслушаха. Свечеряваше се. Дружелюбните през деня коноп, малинак и растящият близо до къщите слез изведнъж се превърнаха в зловеща, мрачна борова гора. Какво ли шумоли в нея? Дали е мишле или страшен огненоок елф? А може би е стрига, или Баба Яга е дошла за децата? Дали волът пристъпва от крак на крак в обора, или това е тропотът на конете на жестоки нашественици, които отново, както преди сто години, преминават през Яруга? Дали това, което прелита над къщите, е прилеп, или може би е вампир, летящ чрез магическо заклинание към далечното море?

— Вещерът Гералт — започна разказвачът, — заедно със своята компания нова, тръгнал към Ангрен, където са блата и борови гори. Тогава още имало е борови гори, сега останали са само в Брокилон… Дружината им тръгнала на изток, нагоре по Яруга, към мочурищата в Черната гора. Отначало им вървяло, ала после, хе-хе… Сега ще ви разкажа за това…

И така се носеше приказката за отдавна отминали, забравени времена. Децата слушаха.