Читать «Огнено кръщение» онлайн - страница 169

Фрингила наведе черупката, която държеше в ръка, и сипа върху масата мъничко морска вода.

— С това приключва баналният ни разговор. Ложата изисква от нас само лоялност. За щастие приятелството не е задължително.

* * *

— Телепортира се — каза тихо и безизразно Францеска Финдабаир, веднага щом утихна суматохата, предизвикана от изчезването на Йенефер. — Няма защо да се вълнувате, скъпи дами. Вече нищо не можем да направим. Тя е твърде далече. Грешката е моя. Подозирах, че обсидиановата й звезда маскира ехото на заклинанията…

— Как успя да го направи, по дяволите?! — извика Филипа. — Може да е приглушила ехото, това не е трудно. Но с какво чудо си отвори портал? Монтекалво е блокиран!

— Никога не съм я харесвала — сви рамене Шеала де Танкарвил. — Никога не съм одобрявала начина й на живот. Но и никога не съм се съмнявала в способностите й.

— Тя ще издрънка всичко! — развика се Сабрина Глевисиг. — Всичко за ложата! Ще хукне направо…

— Глупости! — бързо я прекъсна Трис Мериголд, гледайки във Францеска и Ида Емеан. — Йенефер няма да ни предаде. Не избяга оттук, за да ни предава.

— Трис е права — подкрепи я Маргарита Льоантил. — Знам защо избяга. Знам кого иска да спаси. Видях ги двете заедно, нея и Цири, и всичко разбирам.

— А аз нищо не разбирам! — извика Сабрина, и в залата отново стана шумно.

Асире вар Анахид се наведе към приятелката си.

— Не те питам защо го направи — прошепна тя. — Не питам и как го направи. Питам те само: докъде?

Фрингила Виго се усмихна едва забележимо, поглаждайки с пръсти резбованата глава на сфинкса на подлакътника на креслото си.

— А откъде да знам — прошепна тя — на кое крайбрежие са наловени тези стриди?

Седма глава

Итлина, или по-точно Ithlinne Aegli, дъщерята на Aevenien — легендарна елфическа лечителка, астролог и пророчица, прочута с предсказанията си и с пророчествата си, от които най-известното е Aen Ithlinnespeath, Пророчеството на Итлина. Многократно преписвано и издавано в различни форми. В различни периоди Пророчеството се е ползвало с огромна популярност, а коментарите, тълкуванията и поясненията, приложени към него, правели връзка между текста и истинските събития, което затвърдило вярата в изключителните ясновидски способности на И. Конкретно се смята, че И. е предсказала Северните войни (1239-1268), Големите епидемии (1268, 1272 и 1294 г.), кървавата Война на двата еднорога (1309-1318) и нахлуването на хаките (1350 г.). И. е предвидила също така наблюдаваните от края на XIII век климатични промени („Белият студ“), които суеверията винаги са смятали за указание за края на света и са свързвали с предсказаното идване на Разрушителката (виж). Този пасаж от Пророчеството на И. е дал повод за позорния лов на вещици (1272-1276) и е довел до смъртта на множество жени, смятани за въплъщение на Разрушителката. Сега много изследователи смятат И. за митична фигура, а нейните „пророчества“ — за изцяло изфабрикуван в по-ново време апокриф и ловка литературна мистификация.

Ефенберг и Талбот,